Нараняванията, които водят до нестабилност, изискват обездвижване, което намалява вероятността от по-нататъшно увреждане, предпазват се меките тъкани, като паралелно с това се облекчава болката и се ускорява заздравяването.
Нестабилността може да е резултат от директно нараняване на костите (фрактура), ставите (изкълчване) или меките тъкани като мускули (разтежение) или нарушена цялост на връзки – лигаментарния апарат.
Шината или сплинтът е твърда опора, която се изработва от различни материали, като се използва за защита, подкрепа или обездвижване.
Сплинтът може да се отстранява лесно, като така се позволява редовна проверка на мястото на нараняване, както и по-лесно започване на рехабилитационния процес.
Индикациите за шиниране са широки, но най-честите включват обездвижване, позициониране или поддържане, облекчаване на болковата симптоматика. Освен това могат да се използват при слаби и атрофирали мускули, за превенция и корекция на контрактури и деформации, за възстановяване или поддържане на обхвата на движение, както и не на последно място за контрол на отока – нещо, което при поставянето на гипс често води до усложнения и се налага двукратна или многократна смяна, според големината на отока, което компрометира и обездвижването.
Временно стабилизиране на остри фрактури, навяхвания, разтежения или наранявания на нерви преди по-нататъшна оценка или окончателно оперативно лечение също е индикация за поставяне на сплинт.
Имобилизиране на подозирана окултна фрактура като счупване на скафоида, например, също позволява по-прецизно предпазване на травмираните тъкани, преди да се установи точната причина.
Често сплинтовете и обездвижването, като цяло, може да се прилагат при периферна невропатия, изискваща защита на крайниците.
Прилагат се различни видове сплинтове, според патологията. Най-общо се разделят на статични, статично прогресивни сплинтове – тягата е нееластична и динамични, когато тягата е еластична.
При периферни нервни увреди, когато са възстановими – забавяне с рехабилитационния процес може да е налице ако има висене на крайника (ръката). Мускулите се преразтягат, затова шинирането позволява профилактика на възможността от този тип промени.
По правило не трябва да виси крайникът или част от него – тензията – не само за мускулатурата, а и за самия нервен плексус пречи на възстановяването.
Сплинтовете са особено подходящи при деца, както и при пациенти с психични заболявания или прояви на деменция.
Има възможност за закупуване и от магазини, но те не позволяват в повечето случаи индивидуализиране, поради което няма да бъдат толкова функционални, както изготвените по крайника при специалист.
Голямо значение има сплинтът да бъде удобен и да позволява леко разтягане. В случай, че има значително разхлабване на хвата, както и ако пациентът се оплаква, че му притиска – се налага преструктуриране.
Добре е след като бъде направен сплинтът – пациентът да остане известно време в кабинета, за да се прецени дали е достатъчно удобен.
Пациентът следи затова дали се появява притискане, пулсиране на тъканта, както и дали крайникът става по-студен или дори блед, син при носене. В такива случаи трябва да бъде ревизиран отново.
При някои травми времето за носене на сплинт постепенно се увеличава, като след 2-3 дни може да се започнат опити и за спане с шината.
Пациентът трябва да е на ясно, че най-важно е сплинтът да не бъде хлабав, да не се движи, но и да не е стегнат.
Особено при захарен диабет притискането може да е изключително рисково, защото кожата и подлежащите тъкани не се оросяват достатъчно добре, като сетивността намалява, с което дори и появата на некротични промени могат да не бъдат усетени от пациента.
Усложнения при шиниране са компартмънт синдром с образуване най-често на мехури, след което появата на некротични промени, ако не бъдат установени навреме.
Налице може да бъде още исхемия, топлинно нараняване, оток, инфекция – но всички те се дължат на неправилно изготвени и поставени сплинтове. При неправилно поставяне, според позицията на крайника – налице могат да бъдат още скованост на ставите, променен обхват на движение, намалена сила, променено усещане, неврологично увреждане.
Референции:
1. Splinting, Physiopedia;
2. Splinting, National Library of Medicine
