Какво представлява спирометрията?

Спирометрията е стандартно изследване, което се използва за оценка на функциите на белите дробове при дишане. Тестът измерва въздушния поток при влизането и излизането от белите дробове.


При извършването на спирометрия, пациентът трябва да седне и да прилепи устните си плътно около мундщук, свързан към апарат, наречен спирометър и да диша. Това медицинско устройство записва количеството въздух, което пациентът вдишва и издишва, както и скоростта на дишането.



Спирометрията се използва за диагностициране на състоянията:

Спирометрията също така помага при проследяването на хроничните състояния на белите дробове и дали текущото лечение подобрява дишането на пациента.


Спирометрията често се извършва като част от група изследвания, известни като функционални изследвания на белите дробове.


Каква е подготовката за спирометрията?

Пациентът не трябва да пуши един час преди изследването, също така трябва да избягва и алкохола в деня на изследването. Яденето на твърде голямо количество храна също може да повлияе на дишането.


Не е препоръчително носенето на плътно облекло, което да ограничава дишането. Лекарят може също да даде и други инструкции - за избягването на употребата на инхалаторни лекарства или други лекарства преди изследването.


Какво представлява изследването?

Спирометрията обикновено отнема около 15 минути и се извършва в лекарски кабинет.

Пациентът трябва да седне на стол в кабинета на лекаря. Лекарят или медицинската сестра може да поставят щипка на носа, за да се държат затворени двете ноздри. След това пациентът трябва да прилепи устните си плътно около мундщук, свързан към апарат, наречен спирометър. Лекарят или медицинска сестра трябва да инструктира пациента да поеме дълбоко въздух, да задържи дъха си за няколко секунди и след това да издиша възможно най-силно въздуха в мундщука.


Тази процедура се повторя поне три пъти, за да бъде сигурно, че резултатите на пациента са приблизително еднакви. Може да трябва пациентът да направи повече повторения на процедурата, ако има твъдре големи разминавания в резултатите. За краен резултат се взема най-високата стойност от три опита с близки резултати.


Ако има данни за нарушение на дишането, лекарят може да даде инхалаторен медикамент - бронходилататор (лекарство, което разширява дихателните пътища на белите дробове чрез релаксация на бронхиалната мускулатура) след първия кръг от тестове. След това пациентът трябва да изчака 15 минути, преди да се направи друг набор от измервания. После лекарят сравнява резултатите от двете измервания, за да види дали бронходилататорът е помогнал за увеличаването въздушния поток.


Когато се използва за наблюдение на хронични нарушения на дишането, обикновено спирометрията се прави веднъж годишно или веднъж на две години, за да се проследят промените в дишането при хора с ХОББ или астма. На пациентите с по-тежки дихателни проблеми, които не са добре контролирани, се препоръчва да правят по-чести функционални изследвания на белите дробове.


Какви усложнения от спирометрията може да възникнат?

Малко са усложненията, които могат да възникнат по време или след спирометрия. Пациентът може да почувства лека замаяност или да получи задух веднага след извършването на изследването. В много редки случаи спирометрията може да предизвика тежки проблеми с дишането.


Спирометрията изисква известно натоварване, затова не се препоръчва, ако пациентът има сериозно сърдечно заболяване, претърпял е наскоро инфаркт или инсулт, пневмоторакс, имал е скорошно направена коремна операция.


Какви са нормалните стойности при спирометрията и как се разчитат резултатите от нея?

Нормалните резултати при спирометрията варират при различните хора. Резултатите се основават на възрастта, ръста, расата и пола на пациента. Лекарят изчислява предвидената нормална стойност за пациента, преди извършването на процедурата. След извършването на процедурата, стойността от резултата на пациента се сравнява с прогнозираната стойност. Резултатът се счита за нормален, ако е 80% или по-голям от прогнозираната нормална стойност.


Спирометрията измерва два ключови фактора - форсиран витален капацитет (ФВК) и форсиран експираторен обем за една секунда (ФЕО1). Също се изчислява съотношението ФЕО1/ФВК. При запушени дихателни пътища, количеството въздух, което пациентът може бързо да се издиша от белите дробове, ще бъде намалено. Това означава по-ниски ФЕО1 и ФЕО1/ФВК.


Какво означават факторите, които се измерват при спирометрия?

Едно от основните измервания при спирометрията е форсиран витален капацитет (ФВК), което представлява най-голямото общо количество въздух, което пациентът може да издиша форсирано след възможно най-дълбоко вдишване. Ако ФВК на пациента е по-нисък от нормалното, има проблем, който ограничава дишането.


Друго важно измерване при спирометрията е форсиран експираторен обем за една секунда (ФЕО1). Това е количеството въздух, което може пациентът да издиша от дробовете си за една секунда. Измерването може да помогне за оценка на тежестта на дихателните проблеми на пациента. Отчитането на ФЕО1, по-ниско от нормалното, показва, че може да има значително възпрепятстване на дишането.


Лекарите разглеждат първо отделно ФВК и ФЕО1 и след това изчисляват съотношението им - ФЕО1/ФВК (индекс на Тифно) за наличие или липса на ограничение на въздушния поток. Съотношението ФЕО1/ФВК дава число, което показва какъв процент от капацитета на белите дробове се използва при издишането за една секунда. Колкото е по-висок процентът (над 70 % при възрастни), получен от съотношението ФЕО1/ФВК, при липса на рестриктивно белодробно заболяване, толкова по-здрави са белите дробове на пациента.


Библиография:
Gildea, T. R., & McCarthy, K. Pulmonary function testing
Johnson, J. D., & Theurer, W. M. A stepwise approach to the interpretation of pulmonary function tests