Синдромът на придобита имунна недостатъчност, познат като СПИН, се причинява от човешки имунодефицитни вируси: HIV1 и HIV2. Борбата със заболяването се води на ниво първична и вторична превенция, които включват информиране на населението за рисковете от заразяване, както и отлагане прогресията на инфекцията с ХИВ-вируса към развитие на СПИН.

 

Източник и резервоар за разпространение на заболяването са лица, инфектирани с ХИВ-вируса, независимо от това дали са развили състояние на СПИН или са здрави носители с латентно (скрито) протичане на инфекцията. Въпреки факта, че вирусът се изолира от слюнка, сълзи, бронхиални секрети и урина на болен, не се наблюдава предаване на инфекцията при контакт с тези секрети.


 

Механизми за предаване на инфекцията са няколко: полов (в най-голям процент от случаите – около 80%), кръвен (приблизително в 10%) – при преливане на кръв и кръвни продукти, както и чрез използване на заразени игли и хирургични инструменти. Около 1% са случаите на предаване на инфекцията от заразена майка на плода, както и следродово предаване на инфекцията при кърмене.

 

Рисковите фактори, които крият повишена опасност от заразяване с ХИВ, са: промискуитетът (безразборна смяна на полови партньори), инжектиране на венозни наркотици с общи игли, кръвопреливания или нужда от чести медицински манипулации (например при хемофилици и пациенти на диализа), както и медицински персонал, обслужващ заразени пациенти.

 

Трансплантационният механизъм на предаване е чрез присаждане на заразени донорски органи, включително и инсеминиране на заразена сперма при инвитро процедури.

 

Възприемчивостта към вируса на СПИН е всеобща и не се влияе от фактори като раса или пол. Наличието на венерически заболявания (особено протичащите с разязвяване на лигавицата) увеличава риска от заразяване с ХИВ, поради улеснения път за проникване.

 

Инкубационният период на заболяването може да бъде различен, в зависимост от имунния статус на организма, както и от щамовата специфичност на вируса. Най-често времето от заразяването до проявата на първите симптоми на заболяването варира между 5 и 10 години.

 

Кои са фазите в протичането на заболяването?

Първата фаза се характеризира със симптоми на повишена температура, обща отпадналост, болки в мускулите и ставите, а при някои пациенти и поява на бързопреходен обрив (най-често по торса или лицето). Често симптомите се приемат за банална настинка и инфекцията преминава в т. нар. латентна (безсимптомна) фаза. При нея е възможно проява на нехарактерни симптоми на умора, нощни изпотявания и загуба на тегло.

 

NEWS_MORE_BOX

 

С напредване на болестта и спадане нивото на атакуваните от вируса лимфоцити (CD4+ T-клетки помощници) започват системните прояви на заболяването – разнообразни инфекции, които често рецидивират; промени от страна на стомашно-чревния тракт (хронични диарии), нарушено либидо при мъжете поради атрофия на тестисите, промени в централаната нервна системи и от страна на периферните нерви, промени от страна на кръвната картина – анемия, тромбоцитопения и други. Не на последно място е и повишена изява на различни онкологични заболявания.

 

В какво се състои диагностиката на заболяването?

Изследва се наличието на специфични антитела от кръвен серум. Ако се получи положителен резултат, изследването се повтаря с нова кръвна проба, за да се изключи наличие на фалшиво-положителни резултати. След което се прави окончателен потвърдителен тест (с Western blot техника).

 

Отрицателните резултати за ХИВ доказват, че в организма няма наличие на антитела срещу него, но не и дали пациентът не е бил в контакт с вируса (т. нар. прозоречен период на инфекцията).

 

Това налага резултатите да бъдат отчитани от специалисти, които при съмнение за наличие на заразяване с ХИВ, да назначат допълнителни тестове, чрез които да се изясни наличието или липсата на инфекция с вируса на СПИН. 3813