Острите трансфузионни реакции представляват поява симптоми в рамките на 24 часа от кръвопреливане.

Най-честите клинични прояви са: фебрилитет, втрисане, задух, червено оцветена урина (хемоглобинурия), уртикария, сърбеж, хипотензия, загуба на съзнание и др.

 


Много важно е преди хемотрансфузията да получим данни от пациента за предишни кръвопреливания, вродени анемии, имунни дефицити и предишни бременности. Основен момент е точното определяне на кръвната група от лекаря. Също така, преди кръвопреливане трябва да се извърши прецизна проверка на донорската кръв и идентификацията на пациента, за да се уверим, че правилната банка кръв попада при правилния пациент.

 

Ако подозираме реакция по време на кръвопреливането, е нужно веднага да го прекратим, да запазим венозния източник, да проверим отново банката с кръв (или кръвен продукт), да направим повторни проби за съвместимост на кръвта, да изпратим остатъка от кръвта, както и кръвна проба от пациента обратно в кръвна банка, за подробни изследвания. Всичко трябва да се документира.

 

При острите хемолитични реакции най-честата причина е несъвместимост по АВО системата, но може и да са неимунни. Най-честите симптоми при тях са - фебрилитет, втрисане, зачервяване, хрипове, задух, хемоглобинурия, а по-късно и развитие на дисеминирана вътресъдова коагулация и хипотензия. При нехемолитичните фебрилни реакции единственият симптом може да е повишената телесна температура и втрисането. При алергичните реакции обикновено има макуло-папулозен обрив и/или уртикария, при анафилактичните - задух, свиркащи хрипове, хипотензия. При острото белодробно увреждане основната проява е белодробният оток, а симптомите са - задух, крепитации, хипоксемия, изпъкнали югуларни вени, левкопения. Лесно може да се обърка с белодробен оток при пациенти със сърдечна недостатъчност или белодробен оток от хиперволемия.

 

Късните хемолитични реакции са свързани с извънсъдова хемолиза и могат да се проявят от 1 до 21 дни след кръвопреливане. 

Обикновено се срещат при хора, прекарали предишни кръвопреливания и бременност. Особен вид е късната хемолитична реакция при пациенти със сърповидно клетъчна анемия.

 

Бактериалната контаминация на донорската кръв, която при преливане води до ендотоксемия, е свързана с прояви като фебрилитет, шок,тахикардия и др. По-често се среща при неутропенични пациенти.

 

Основните изследвания при трансфузионните реакции са следните:

  1. Центрофугиране на кръв на пациента (антикоагулирана), при което се наблюдава цветът на плазмата - ако е розов, става въпрос за хемолиза. 
  2. Изследване на урината за хемоглобинурия - разграничаваме я от хематурията (наличие на еритроцити в урината) чрез центрофугиране на урината. Ако цветът остане розов, говорим за хемоглобинурия поради хемолиза.
  3. Повторно определяне на кръвна група от лекуващия лекар за изключване на грешка.
  4. Директен антиглобулинов тест - позитивната директна антиглобулинова реакция говори за присъствие на Сd3 от комплемента и антитела анти-А, анти-В, или анти-АВ.
  5. Тестуване за антитела срещу имуноглобулин А при съмнение за алергична реакция
  6. При съмнение за остро белодробно увреждане след хемотрансфузия, за разграничаване от белодробен оток при сърдечна патология, може да се изследва мозъчният натрийуретичен пептид, кръвната картина обикновено показва левкопения.
  7. При късните хемолитични реакции е нужно да се изследват нивата на хемоглобина, нивата на билирубина, на лактат дехидрогеназата и да се докаже хемолизата.


При настъпване на остра хемолитична реакция трябва веднага да се прекрати трансфузията на кръв, да се овладее хипотензията, бъбречната недостатъчност и коагулопатията.

 

Хипотензията може да се профилактира с ниски дози допамин (1-5 мкг/кг/мин), вливания на кристалоиди - около 3 литра за 24 часа, и прилагане на 20% манитол за стимулиране на диурезата (първоначален болус 100 мл и инфузия 30 мл/час за 12 часа). 

Дисеминираната вътресъдова коагулация може да се овладее с преливане на прясно замразена плазма, тромбоцитен концентрат и фибриноген. Ако острата реакция не е имунна, проблемът може да се реши само с преливане физиологичен разтвор, до спиране на хемоглобинурията.

 

Фебрилните реакции се овладяват с антипиретици като парацетамол и не са опасни за живота на пациента. Леките алергични реакции могат да се повлияят добре от антихистамини. 

 

При настъпване на анафилаксия, се прилага подкожно адреналин (0,3- 0,5 мл при разреждане 1:1000) или венозно 0,5 мл (разреждане 1:10000). Повечето лекари включват и венозен кортикостероид като хидрокортизон или преднизолон.

 

При настъпило белодробно увреждане при хемотрансфузия, тя веднага трябва да се прекрати, прилага се кислород с назален катетър или макса, при необходимост пациентът остава в седнало (ортопноично) положение, при напреднала дихателна недостатъчност се прибягва до интубация и механична вентилация. 

 

Кортикостероидите и диуретиците не са метод на избор.

 

При хиперволемия от масивни хемотрансфузии трябва да се преодолее белодробният оток с кислородотерапия, диуретици, контролирана флеботомия (само ако е наложително) и т.н. При нужда от кръвопреливане, за предпочитане е еритроцитният концентрат.

 

При суспектна бактериална контаминация на кръвта на донора, се изпращат материали от банката с кръв за културелни изследвания, лечение с широкоспектърен антибиотик се стартира емпирично и се коригира след готовата антибиограма.

 

Късните хемолитични реакции нямат общоприето и базирано на доказателства лечение. Мерките, които се вземат (самостоятелно или в комбинация) са off label, а именно:

  1. Интравенозен имуноглобулин;
  2. Рекомбинантен еритропоетин;
  3. Кортикостероиди;
  4. Rituximab - за предотвратяване на следваща алоимунизация;
  5. Eculizumab.