Ключово за добрия изход при пациентите със септичен шок е ранното разпознаване и лечение на сепсиса. Пациентите трябва да са под постоянен мониторинг на жизнените показатели, неинзвазивно измерване на артериално налягане и пулсоксиметрия. В звеното по интензивни грижи налягането се мери инвазивно. Веднъж, когато пациентите са стабилизирани, клиницистите изготвят стратегически своя терапевтичен подход към тях. Лабораторните и образни изследвания за откриване на източника на инфекцията са от огромно значение за хода на терапията и поведението на специалистите. (Към предишната част на темата)

 

Основният и задължителен пакет от първоначални лабораторни изследвания включва - пълна кръвна картина с диференциално броене, като от значение е броят на белите кръвни клетки, броят на отделните редове между тях и процентното им съотношение, нивото на хемоглобина, хематокритът и броят на тромбоцитите. Повишеният брой левкоцити (особено неутрофили) сочи към бактериална инфекция, стойността на хемоглобина е от критично значение за оцеляването на пациентите в шок, тромбоцитите са острофазови реактанти и броят им при сепсис се повишава,стойността на този показател може да е предиктор за развитие на ДИК синдром (синдром на дисеминирана вътресъдова коагулация).


 

Друго задължително лабораторно изследване е това на коагулационния статус. Изследват се протромбиново време (PT) и активирано парциално тромбопластиново време (aPTT). Данните за налична коагулопатия (нарушение в кръвосъсирването) насочват към развитие на ДИК синдром. При него PT и aPTT са със завишени стойности, а стойностите на фибриногена са ниски.

 

Биохимичните изследвания трябва да се извършват ежедневно – електролити, бикарбонат, глюкозен контрол (хипергликемията се асоциира с по-висока смъртност). Серумният лактат е най-добрият маркер за тъканна хипоперфузия, но високите му нива при сепсис могат да се дължат и на митохондриално увреждане и даун регулация на пируват дехидрогеназата (първата стъпка от окислителното фосфорилиране).

 

Бъбречната и чернодробната функции се следят лабораторно - креатинин, урея, билирубин, чернодробни ензими, серумен албумин и общ белтък и т.н.

 

Микробиологичните изследвания при пациентите със септичен шок включват - кръв за хемокултури, анализ на урина и урокултура, посявки от храчка, интубационни тръби и раневи секрети.

 

От образните изследвания задължителни са - рентгенографии (на гръден кош, корем и крайници), ултразвуково изследване на гърди и коремни органи, компютър-томографско изследване, ядрено-магнитен резонанс. Тези изследвания имат отношение към идентифициране на източника на инфекцията. При болни, при които се подозира менингит, е удачна лумбална пункция с цел взимане на микробиологична проба от ликвор.

 

NEWS_MORE_BOX

 

 

Пациентите със сепсис, тежък сепсис и септичен шок налагат хоспитализация в спешен порядък. Тези от тях, които реагират добре на ресусцитация, нямат данни за хипоперфузия и органна недостатъчност, могат да бъдат преведени в обикновено оделение. Пациентите със септичен шок, обаче изискват превеждане в специализирано отделение по интензивни грижи.

 

Има съществени противоречия по отношение на прицелното лечение на пациентите със септичен шок. Няколко големи рандомизирани проучвания доказват, че стриктното  инвазивно мониториране на пациентите в интензивното отделение, поставянето на централен венозен източник и измерването на серумния лактат нямат отношение към подобряване на изхода за тези пациенти. От критично значение за тяхното оцеляване са ранното диагностициране на състоянието, аресивната ресусцитация - обемна и с вазопресори, ранното откриване на източника на инфекция, идентифициране на патогена и контрол над източника на инфекция чрез хиругична намеса (ако се налага) и прилагане на адекватен широкоспектърен антибиотик за този пациент, както и избор на подходящ дихателен режим (при механична вентилация).

 

Основният фокус в лечението е поддържането на сърдечната и дихателната функция. Първите 6 часа от постъпването на шоковия пациент в спешното са най-критични, През първите 3 часа трябва да се предприеме обемна ресусцитация, да се изследват нивата на лактат, да се вземе кръв за хемокултура, да се дадат широкоспектърни антибиотици, да се стартира антитромботична профилактика. Необходимо е поддържане на дихателната функция чрез кислородотерапия и при нужда механична вентилация. Корекция на анемията и коагулопатията са от голямо значение, както и поддържането на нормална телесна температура. В дългосрочен план са важни хранителната и метаболитната поддръжка на пациентите със септичен шок.