Едно от най-важните неща, които трябва да се следят и овладяват при черепно-мозъчна травма, е интракраниалното налягане. Ако то надвиши стойностите от 20-25 mmHg, е необходимо интравенозно вливане на манитол, дренаж на цереброспиналната течност и хипервентилация. Ако интракраниалното налягане не се понижи в резултат на тези конвенционални мерки, е допустима употребата на високи дози барбитурати.
Друг подход, използван от някои лекари, е повишаването на мозъчното перфузионно налягане в противовес на вътречерепното. Декомпресивните краниотомии са метод, който се прилага при високо вътречерепно налягане, което не се повлиява от нищо друго.
Мускулният хипертонус се повлиява с бензодиазепини или мускулни релаксанти като баклофен.
Традиционно се смята, че навременното хирургично овладяване на хематом в мозъка, е от решаващо значение за добрия изход и добрата прогноза, но проучвания сочат, че мащабите на първичното мозъчно увреждане и генерираното вътречерепно налягане са от по-голямо значение за хода на заболяването.
При пациентите с травма на главата приоритет са стабилизирането на циркулацията, както и осигуряването на проходимост на дихателните пътища. Средното артериално налягане трябва да се поддържа в стойности над 90 mmHg. Насищането с кислород на артериалната кръв трябва да е над 90%. Спешно е провеждането на образно изследване - компютърна томография.
След взимане на тези спешни мерки е необходимо да се следи интракраниалното налягане, защото повишението му, само по себе си, е лош прогностичен белег. Мерките, които най-често се взимат за намаляване на стойностите му и поддържането им под 20-25 mmHg, в частност вливането на манитол и солеви разтвори, се оказва, че не намаляват смъртността на пациентите (според скорошен мета-анализ). Употребата на високи дози барбитурати, като тиопентал, също не е гаранция за подобрение на хода на състоянието, защото барбитуратите понижават артериалното налягане, което може да има вредни ефекти при тези пациенти.
Проспективно проучване от 2012 г. върху 2134 пациенти с тежка черепно-мозъчна травма показва по-голям шанс за преживяване на първите две седмици болничен престой при тези от тях, при които е имало постоянен мониторинг на вътречерепното налягане.
Другият подход за контрол на интракраниалното налягане е поддържане на високо перфузионно мозъчно налягане. То се постига чрез обемно заместване с албуминов или солеви разтвор, инфузия с манитол и дренаж на цереброспинална течност. Голямо двойно сляпо, рандомизирано проучване показва по-голяма смъртност при пацентите, замествани с албумин. Според повечето проучвания перфузионното налягане трябва да се поддържа в границите 50-70 mmHg.
Няколко проучвания доказват, че и доскоро обещаващата хипотермична терапия, която понижава интракраниалното налягане, не само, че не подобрява изхода на заболяването, но и вреди на пациента. Тя би могла да подобри състоянието само при пациенти, претърпяли хирургична евакуация на хематом.
Тъй като травмата на главата води до установяване на ускорен метаболизъм в мозъка, ранното въвеждане на ентерално или парентерално хранене може да е от решаващо значение за подобряване на състоянието.
При пациентите с черепно мозъчна травма има промяна в коагулационния статус и рискът от тромбози се повишава с 15%, затова тяхната профилактика е много важна в първите 48 часа. Терапията със стероиди при тези пациенти увеличава смъртността.
Ефикасното контролиране на ранната посттравматична епилепсия, може да се осъществи успешно с прилагането на фенитоин. То трябва да се прекрати след 1-2 седмици, ако няма последващи гърчове.
Единственият невропротективен агент, който показва положителен ефект, е нимодипинът, който трябва да се прилага в острия стадий на травмата и е подходящ за пациенти със субарахноидни хематоми за подобряване на мозъчната перфузия.
Медикаменти, които понижават митохондриалния пермеабилитет и намаляват клетъчната смърт от калциев ефлукс - като циклоспорин, са обект на проучвания, както и приложението на пропранолол и канабиноиди.
При пациенти, претърпели травма на главата, ранната трахеостомия е препоръчителна.
Следва продължение
