За черепно-мозъчна травма се счита всяко отклонение от нормалните ментални и физикални функции на пациента в резултат на удар по главата.
Един от основните инструменти за бърза оценка на съзнанието при травматични пациенти е Глазгоу кома скалата (GCS). Оценката на съзнанието при пациенти с данни за травма на главата трябва да се извърши възможно най-бързо и състоянието на съзнанието да се преоценява на всеки половин час, до установяване на нормален или стабилен статус.
Първоначалната оценка на състоянието на пациента трябва да включва и оглед за белези на външна травма. Това включва:
- Оглед за кръвонасядания (синини) по главата, кървене от главата и скалпа, оторагия (кървене от ушите).
- Аносмия (загуба на обоняние)- поради травматична увреда на обонятелните нерви в lamina cribrosa.
- Абнормна зенична реакция след ресусцитация- лош прогностичен белег.
- Изолирана интернуклеарна офталмоплегия- поради травматична увреда на мозъчния ствол.
- Парализа на шести черепно-мозъчен нерв (ЧМН) - nervus abducens (очедвигателен нерв), която е белег за повишено вътречерепно налягане.
- Парализа на седми ЧМН- nervus facialis, който инервира мимическите мускули. Ако парализата е съчетана със загуба или намаляване на слуха, това може да се дължи на фрактура на слепоочната кост.
- Загуба на слуха- среща се при 20-30% от пациентите с травма на главата.
- Дисфагия - затруднено преглъщане.
- Фокални моторни находки- поява на примитивни рефлекси, засилен тонус на флексорни или екстензорни групи мускули, тремор, дистония и др.
От голямо значение е снемането на щателна анамнеза от пациента, ако е в съзнание, или от очевидци на инцидента. Когато няма данни за черепно-мозъчен травматизъм, той трябва да се подозира при спешни пациенти в кома от неясен произход. От значение за прогнозирането на състоянието е видът на травмата, дори леко колебание на пациента за това дали е губил съзнание трябва да се взима предвид при снемането на анамнеза и последващото поведение на спешния екип или на лекаря в спешното отделение. Нужно е да се уточни дали пострадалият е приемал алкохол и дали приема лекарства за разреждане на кръвта, защото това може да повиши значително риска от мозъчен кръвоизлив.
В острата фаза на травмата на главата са необходими и качествени оценки на съзнанието и моториката - дали пациентът е ориентиран, дали може да запаметява нова информация, дали има добра двигателна регулация, тестове за качествена оценка на функционирането на челния дял на мозъка и др.
Има няколко важни момента и при лабораторните изследвания на пациенти с травма на главата. Необходимо е да се изследват нивата на натрий, защото ниските нива могат да се дъжат на неадекватна активност на антидиуретичния хормон (cerebral salt waisting). Изследва се също ниво на магнезий, коагулационният статус на пациента. Необходими са тестове за наличие на алкохол в кръвта, защото алкохолната употреба би могла да обясни някои промени в съзнанието. Тестове за наркотици и други тоскикологични тестове също не са излишни. Важно при тези пациенти е и изследването на бъбречната функция и нивата на креатин киназа, за да се изключи рабдомиолиза (ако се касае за политравма).
Необходимо е да се отбележи, че през 2018 г. FDA одобри кръвен тест, който засича леки мозъчни травми, като докладите сочат, че той успява да идентифицира 98% от пациентите, при които травмата е доказана с образно изследване (компютърен томограф).
Основното образно изследване при травма на главата, което може да изключи увреда на мозъка, е изследването с компютърен томограф. Важно е да се отбележи, че то е абсолютно необходимо, въпреки че у нас, за съжаление, в някои болници се среща лошата практика пациентите да минават само с обикновена рентгенография на черепа, ако са в съзнание и без оплаквания.
Изследването с магнитен резонас е запазено за пациенти, при които отклоненията в неврологичния статус и съзнанието не могат да се обяснят с резултатите от скенера.
Ролята на ЕЕГ (електроенцефалографията) при пациенти с травма на главата е по-скоро при диагностиката на епилепсия след травмата.
