Захарен диабет тип 2 е често срещано метаболитно заболяване, като към 2022 година броят на болните достига 527 милиона души в световен мащаб. Това е заболяване, което се характеризира с повишени нива на кръвната захар (хипергликемия), дължащо се на нарушено действие или намалена секреция на инсулин.

 

В повечето случаи захарният диабет се открива случайно при профилактични изследвания. Рядко дава тежки оплаквания и може дълго време да остане нелекуван. Когато кръвната захар стане прекалено висока, може да се появят оплаквания от съхнене на устата, жажда, често уриниране, замъглено зрение, генитални сърбежи. Ако хипергликемията е продължителна, се наблюдава и отслабване на тегло.


 

Диагнозата захарен диабет се поставя на база оплакванията и случайно измерена кръвна захар над 11.1 ммол/л, или двукратно измерване на кръвна захар на гладно над 7,0 ммол/л, или измерване на гликиран хемоглобин (HbA1c) над 6,5%.

 

Ако захарен диабет тип 2 остане нелекуван дълго време, той може да презентира по същия начин и като захарен диабет тип 1 – с тежка хипергликемия (кръвна захар над 20 - 30 ммол/л), кетони в урината, дехидратация, нарушения в съзнанието. В тези случаи, независимо от типа на диабета, първоначалното лечение е с инсулин.

 

Необходимите първоначални изследвания при пациенти с новодиагностициран захарен диабет в остър стадий включват:

  • Кръвна захар;
  • Електролити – натрий, калий, хлор;
  • Креатинин и урея;
  • Кетони в урината;
  • Чернодробни ензими;
  • Общо химично изследване на урината;

В зависимост от състоянието на пациента, може да се наложат допълнителни изследвания, като сърдечни ензими или възпалителни маркери. Важно е да се изключи подлежаща причина за острото състояние, като миокарден инфаркт, инсулт, уроинфекция, пневмония, панкреатит и др.

 

Първата и най-важна стъпка в лечението на хипергликемията е оводняването на пациента. Заради хипергликемията се губят големи количества вода през бъбреците. Пациентите съобщава за прием на над 3-4 литра течности на ден, които обаче не са достатъчни, за да задоволят нуждите. Често в тази остра фаза може да се развие преходна бъбречна недостатъчност, която се преодолява с рехидратация на болния. Ето защо освен приемът през уста, венозно се прилагат водно-солеви разтвори, като физиологичен разтвор и рингер.

 

В същото време се включва и венозно инсулинолечение в доза 0,3-0,4 единици на килограм тегло дневно. След включването на инсулин към терапията постепенно започва усвояването на високата глюкозата. Тя навлиза в клетките заедно с калия от плазмата. Това налага редовен контрол на серумните електролити и вливане на калий според нуждите.

 

Важно е норамализирането на глюкозата да става бавно и постепенно, за да се избегнат сериозни усложнения от бързото ѝ спадане, като мозъчен оток. След достигане на стабилни нива на кръвната захар и адекватна ренхидратация на пациента, се преминава към подкожно приложение на инсулин в базално-болусен режим. Това означава, че се прилага дългодействащ инсулин еднократно дневно, който покрива базалните нужди от инсулин извън храненията, както и бързо-действащ инсулин, който покрива високите нива на кръвната захар след нахранване.

 

Инсулинолечението следва да продължи няколко седмици, до стабилизиране на глюкозните нива. Чак след това може да се оцени типа на диабета с изследване на антитела и инсулиновите резерви с С-пептид. Захарен диабет тип 1 е автоимунно заболяване, което налага доживотно лечение с инсулин. Ако се докаже захарен диабет тип 2, при който антителата са отрицателни и има запазен инсулинов резерв, може да се обмисли преустановяване на инсулинолечение и преминаване към друг вид антидиабетни медикаменти.

 

В този период е особено важно обучението на пациента за начина на хранене и самостоятелното овладяване на високите и ниските нива на кръвната захар. Необходим е редовен самоконтрол на кръвната захар и проследяване от лекуващия ендокринолог, за да се правят необходимите корекции в терапията. Бързото достигане на нормални и стабилни нива на кръвната захар е от значение за предотвратяване на късните диабетни усложнения – ретинопатия, невропатия, нефропатия и сърдечно-съдови инциденти.

 

Референции:

Chao JH, Hirsch IB. Initial Management of Severe Hyperglycemia in Type 2 Diabetes. 2018 Jun 18. Endotext [Internet]. South Dartmouth (MA): MDText.com, Inc.; 2000–. PMID: 25905228.