Какво представляват спазмолитиците?

Спазмолитиците са лекарства, които се използват за лечение на синдром на раздразненото черво, функционално стомашно-чревно разстройство, което причинява коремна болка и промени в навиците на червата. Тези лекарства спират болезнените спазми чрез въздействие върху гладките мускули в храносмилателния тракт и са особено ефективни при лица, страдащи от синдром на раздразненото черво с преобладаваща диария.

Защо се използват спазмолитици при синдром на раздразненото черво?


Изследванията все още не са открили причината за възникването на синдром на раздразненото черво, затова лечението е насочено основно към облекчаване на симптомите на състоянието, които могат да включват:

Някои спазмолитици са с доказана умерена ефективност при облекчаване на оплакванията чрез отпускане на гладките мускули на храносмилателния тракт, предотвратявайки спазми. Тъй като симптомите на синдрома на раздразненото черво обикновено се влошават след хранене, приемането на тези лекарства 30 до 60 минути преди хранене може да помогне за предотвратяване на появата на симптоми.

Какви видове спазмолитици за синдром на раздразненото черво съществуват?

Има два вида спазмолитици, използвани при синдром на раздразненото черво: антихолинергици и директни релаксанти на гладката мускулатура. Маслото от мента също има спазмолитични свойства и понякога също се използва при състоянието.

 

Антихолинергици

 

Антихолинергиците са вид спазмолитици, предназначени да блокират невротрансмитера ацетилхолин. Това е химикал, който се произвежда от тялото и действа върху автономната нервна система, частта от нервната система, свързана с неволеви функции.

 

Антихолинергиците спират клетъчните сигнали, които свиват мускулите в храносмилателния тракт, сърцето, белите дробове и пикочните пътища. В допълнение към синдрома на раздразненото черво, те се използват за състояния като панкреатит, астма, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) и болест на Паркинсон.

 

Като блокират ацетилхолиновите рецептори в храносмилателния тракт, антихолинергиците могат да забавят храносмилането, да намалят тежестта на мускулните спазми и да намалят свръхпроизводството на слуз. Примери за често предписвани антихолинергици включват:

  • Дицикломин;
  • Хиосцин бутилбромид;
  • Хиосциамин;

Антихолинергиците могат да засегнат органни системи извън храносмилателния тракт, предизвиквайки нежелани реакции като:

  • Замъглено или двойно виждане;
  • Объркване и проблеми с концентрацията и паметта;
  • Запек;
  • Намалено уриниране;
  • Замаяност;
  • Сухота в устата;
  • Стомашен рефлукс;
  • Висока телесна температура;
  • Повишена сърдечна честота;
  • Липса на изпотяване, което може да доведе до топлинно изтощение;
  • Лоша координация;
  • Възпалено гърло

Поради риска от запек, тези спазмолитици се използват най-добре в случаи на синдром на раздразненото черво с преобладаваща диария, отколкото при синдром на раздразненото черво с преобладаваща запек.

 

Директни релаксанти за гладката мускулатура

 

Клас лекарства, наречени директни релаксанти на гладката мускулатура, които представляват синтетични антихолинергици, проявяват по-голяма ефективност при лечението на синдром на раздразненото черво, отколкото обикновените антихолинергици. Тези лекарства също предизвикват по-малко нежелани реакции и включват:

  • Циметропиум;
  • Мебеверин;
  • Отилониевият бромид;
  • Пинавериев бромид;
  • Тримебутин

Тези медикаменти действат, като променят транспортирането на натрий и калций. Директните релаксанти на гладката мускулатура засягат само гладката мускулатура на храносмилателния тракт и се използват само за синдром на раздразненото черво и чревни спазми.


Много рядко се съобщава за нежелани реакции, свързани с директните релаксанти на гладката мускулатура. Когато обаче възникнат такива проблеми, най-често срещаните нежелани реакции включват:

  • Сухота в устата;
  • Гадене;
  • Замаяност;
  • Лошо храносмилане;
  • Киселини в стомаха;
  • Запек;
  • Безсъние (проблеми със съня);
  • Ззагуба на апетит или избягване на храна;
  • Главоболие;
  • Умора;
  • Необичайни мускулни движения;
  • Кожен обрив или сърбеж по кожата

Не бива да бъдат приемани този вид спазмолитици при наличие на паралитичен илеус. Директните релаксанти на гладката мускулатура трябва да бъдат използвани с повишено внимание при:

  • Малки деца
  • Лица с ангиоедем (подуване);
  • Лица с тромбоцитопения (ниски нива на тромбоцитите в кръвта)

Референции:
1. National Institute of Diabetes and Digestive and Kidney Diseases. Symptoms & Causes of Irritable Bowel Syndrome
2. Costa VA, Ovalle Hernández AF. The role of antispasmodics in managing irritable bowel syndrome
3. National Institutes of Health, National Center for Advancing Translational Sciences. Inxight: Drugs, mebeverine
4. International Foundation for Gastrointestinal Disorders. Medications for IBS