Според статистиката в страните от Европейския съюз годишно броят на починалите следствие тромбемболичен инцидент достигат до 480 000 души. До 70% от дълбоките венозни тромбози се проявяват след изписване от болничното заведение. Голяма част от пациентите имат поне един рисков фактор за възникване на венозна тромбемболия, като фокусът е насочен именно към пациентите с повишен риск. Нисък риск има при пълна подвижност и отсъствие на рискови фактори, но на практика такива пациенти са рядкост.


Рискът от тромбемболии е особено висок при пациенти след операция на колянна или тазобедрена става. Профилактика се налага включително и при артроскопии, а не само при отворени операции. Основен проблем на пациентите са ежедневните инжекции след изписване от болницата, които стават и причина за самоволното преустановяване на постоперативната профилактика.


Венозните тромбемболии, преди всичко дълбоките венозни тромбози, както и белодробните емболии, продължават да бъдат една от важните причини за заболяемост и смъртност след големи ортопедични интервенции.



Намалената подвижност след оперативна интервенция има отношение към забавяне кръвотока във венозната система, особено в долната половина на тялото. Мускулите на краката изпълняват изпомпваща функция при ходене и подпомагат нормалната циркулация на кръвта, както и връщането и в белия дроб.


Обездвижването представлява рисков фактор, особено при предразположените, за образуване на кръвни съсиреци – тромби, които имат потенциала да блокират венозния кръток в някой от крайниците или отделяйки се от мястото на образуване да достигне до белите дробове, където да запушат клон от белодробните артерии – състояние, известно като белодробен тромбемболизъм.


Симптомите са внезапно появил се задух, болка в областта на гърдите, придружена с кашлица. Тежките форми на емболия се характеризират с рязко падане на кръвното налягане, увеличаване на сърдечната честотата. Леките форми се характеризират с нормално артериално налягане, задух и учестен пулс. При засягане на крайник е налице болезненост или чувствителност в областта на прасеца/бедрото (взависимост от мястото на засягане) или внезапна и силна болка в областта на ставата.


Предоперативната профилактика е препоръчителна, но не и задължителна при пациенти, при които се предполага продължително залежаване. В съображение влизат възрастта на пациента, неговата бъбречна функция, както и теглото.


Пероралната профилактика на тромбемболичните инцидиденти се приема много по-добре и съдействието от страна на пациентите е по-голямо. Според някои специалисти профилактиката в извънболнична среда трябва да продължи от две до пет седмици след изписване. При протезиране на тазобедрена става се препоръчва тромбопрофилактиката да продължи до 35 дни, а при колянно протезиране – до 14 дни след оперативната намеса.


Антитромботичната профилактика е необходима и при редица други заболявания – предсърдно мъждене, остър коронарен синдром, както и миокарден инфаркт.


Варфаринът се използва за дългосрочна профилактика на тромбемболии, но поради тесния терапевтичен прозорец необходимостта от строг контрол и взаимодействието с редица медикаменти и храни се търсят неговите алтернативи.


През последните години навлязоха и се утвърдиха т. нар. нови орални антикоагуланти. Тяхното предимство е избягване на честия контрол на INR (показател, оценяващ коагулацията). Недостатък е проследяването на антикоагулантния им ефект, както и липсата на специфични антидоти, което в условия на спешна оперативна интервенция поставя пациента под риск от сигнификантно кървене.