Клапните пороци са заболявания на сърцето – по-скоро на неговите клапи. Неправилното им функциониране обаче след известен период от време рефлектира върху дейността и структурата на сърцето като го уврежда, а впоследствие това се отразява и на целия организъм. Клапните пороци са причина не само за влошено качество на живот, но и за смърт. Най-често засягат митралната и аортната клапи.


Кога се стига до операция?

Оперативната интервенция, особено в такъв обем, не е първото оръжие срещу болестта в арсенала на лекарите. Разбира се, изборът на начин на лечение се ръководи от внимателна оценка състоянието на клапата, сърцето и в цялост на пациента. Това е информацията, която насочва лекаря към изготвяне на дългосрочна терапевтична стратегия



Първият въпрос е позволява ли състоянието на пациента да се започне с медикаментозно лечение, и ако да – до каква степен то ще компенсира болестното състояние и вторият въпрос – до кога? Съответно, трябва да се прецени ще има ли в бъдеще пациентът все пак нужда и от оперативно лечение. Важното е да не се прибягва до него, когато е прекалено късно – след като сърцето вече е увредено и смяната на клапата не може да върне обратно процеса.


Пластика или подмяна на клапата

При интервенции с цел подобряване хемодинамиката в сърцето клапата може да бъде както подложена на пластика, така и да бъде изцяло сменена.


Митралната валвулотомия представлява правене на разрез в силно стеснената клапа при митрална стеноза. Тя е показна за пациенти с тежка митрална стеноза, но без калциноза на клапата или пък съпътстваща инсуфициенция, и значително ограничен функционален капацитет – тези, за които дори леките ежедневни дейности са предизвикателство. Обикновено процедурата подобрява функционалния капацитет на такива пациенти за 5-10 и повече години.


Митрално клапно протезиране (смяна на клапата). Към него се прибягва при тежка митрална стеноза със значителна калциноза или пък при съпътстваща инсуфициенция на митралната клапа. Друго показание е рестеноза след проведена вече валвулотомия и значително ограничен функционален капацитет, както и при пациентки с тежка митрална стеноза и с предстояща бременност и раждане (тоест тези в детеродна възраст, които не са завършили репродуктивните си планове).


Противопоказания за извършването ѝ са напредналата възраст, достигнат дистрофичен стадий на сърдечната недостатъчност, тежки камерни аритмии, които не могат да се контролират медикаментозно, дихателна и бъбречна недостатъчност и декомпенсиран захарен диабет.


Аортно клапно протезиране. То е показно във всички случаи на умерена, но симптомна аортна стеноза, както и при всеки пациент с тежка степен на стеноза на аортната клапа, независимо от това дали има или няма оплаквания.


Наличието на значима систонлна и диастолна дисфункция на лявата камера не е противопоказание за клапно протезиране при пациентите с аортна стеноза.


До протезиране на трикуспидалната клапа се стига рядко, тъй като и нейното засягане от клапен порок е значително по-рядко в сравнение с аортната и митралната клапи.


Механична или биологична клапа – каква е разликата?

Клапните протези са два основни вида:


Механичната клапа е изработена от специални метални сплави и карбон. Тяхно предимство е това, че те са малко или повече „вечни“ – не подлежат на дегенеративи изменения и на увредите, наложили в началото да се сменя клапата. Този вид клапа остава с пациента до края на дните му.


Недостатък е, че поставянето на такава клапа изисква доживотно приемане на антикоагулантна терапия – на такава, която намалява съсирването на кръвта. В противен случай има огромен риск от образуване на тромбоза с фатален изход.


Антикоагулантната терапия носи повишен риск от кръвоизливни инциденти – от стомашно-чревния тракт, мозъчни кръвоизливи, значимо кървене при травми и хирургични интервенции.


Ето защо този вид клапа е подходяща за пациенти, чиято очаквана продължителност на живота към момента на поставянето ѝ е повече от 10 години и при които няма противопоказания за извършване на антикоагулантна терапия.


При млади жени в детеродна възраст, които се очаква да забременеят, антикоагулантите са противопоказни, тъй като са токсични за развиващото се в утробата дете.


Биологичната клапа се изработва от животински тъкани – най-често телешки перикард или пък цяла свинска аортна клапа. Те са подложени на специална обработка, която да предотврати отхвърлянето на трансплантанта от пациента.


Предимство на биологичната клапа е, че тя налага приложение на антикоагулантна тереапия само в рамките на няколко месеца след поставянето ѝ. Това я прави подходяща за пациентите, при които антикоагулантите не са избор, включително и за младите жени с предстояща бременност. За тях, както и при тези които не толерират антикоагуланти, съществува алтернативна терапия за този период.


Недостатък на тази клапа е, че с времето тя дегенерира и се уврежда, както се е случило и със собствената клапа на пациента. Установено е, че тя е годна за около 10 години. При поставянето на биологична клапа пациентът трябва да е подготвен, че след около 10 години ще се наложи тя да бъде подменена с друга, съответно – да се подложи на нова операция. Скоростта на дегенерация е индивидуална характеристика и се проследява от лекуващия лекар.