Системният лупус еритематодес е хронично автоимунно заболяване, което се характеризира със засягане на различни органи и системи – бъбреци, стави, сърце, нервна система, белите дробове, кожата и други, поради което се нарича и „системен”.


Честотата за страните от Европа варира, но приблизително е изчислена на 1:2500 души. Първите прояви на заболяването са изключително рядко преди 5-годишна възраст и необичайно преди юношеска възраст. Значително по-често се среща при женския пол (съотношение 9:1 спрямо мъжете), като основно се зясяга фертилната възраст – от 15 до 45 години.


Засягането на кожата се изразява в проявата на зачервявания, които са следствие на автоимунното възпаление, което протича. Важно е да се отбележи, че обривът не се дължи на инфекциозен причинител и пациентите с това заболяване не са заразни за околните.



Лигавиците също могат да бъдат засегнати - появяват се най-често малки афти в устата и промени по носната лигавица, които обикновено са неболезнени, но в някои случаи може да предизвикват кървене. Т. нар. "пеперудообразен обрив" по носа и бузите се среща от 1/3 до половината от засегнатите. Възможно е да е налице още косопад (алопеция). Обривът по тялото най-често засяга лицето, гърдите и ръцете. Представлява надигнати над кожата зачервявания с формата на монета, които могат да се белят под формата на люспи, а след оздравяване често остават белези.


Характерно за заболяването е проявата на чувствителност при излагане на пряка слънчева светлина – фоточувствителност. Кожата може да се зачерви, налице са и субективни усещания от страна на пациентите като чувство за дискомфорт, сърбеж, в редки случаи е възможно и болка в областта на засегнатите кожни участъци.


Разчесването води до допълнително раздразнение, а екскориациите стават входна врата за навлизане на бактерии и гъбички. Най-често се засягат откритите части на тялото - лице, ръце, крака, шия и деколте, а тези които не са в контакт с пряка слънчева светлина са без обрив.


Характерно за заболяването е засягане областта на лицето – и по-конкретно кожата на носа и страничните му части, които се зачервяват и наподобяват формата на крила на пеперуда. Този типичен белег за системния лупус често се проявява или се влошава след излагане на слънце.


При задълбочаване на заболяването дори и леко изразената форма на фоточувствителност може да се влоши. От своя страна състоянието води до трайни кожни промени и фиброзиране на увредените кожни участъци. Освен козметичен проблем кожните промени влияят отрицателно и върху психиката.


При пациентите със системен лупус се препоръчва контролирано излагане на слънчева светлина, като се използват леки шалове и дрехи от ефирни материи, които да защитават и същевременно да са подходящи за лятото. Препоръчва се още носенете на шапки с периферия и използването на слънцезащитни кремове или лосиони. Важно е те да се апликират не само при излагане на слънце, но също така в облачно време и ако сме на сянка, тъй като слънчевите лъчи се отразяват от различни повърхности.


Някои медикаменти, които се изпозлват за лечение на системния лупус също могат да провокират фоточувствителност. След приема им, дори и при добър контрол на заболяването може да е налице проява на повишена чувствителност към слънцегреене. От своя страна това налага преосмисляне на терапевтичната схема и временно или за постоянно преустановяване на приема на медикамента.

 

Фоточувствителност могат да предизвикат и някои билки – например жълтият кантарион, както и медикаменти като диуретици, някои антибиотици, включително и хранителни добавки.