Слънчево изгаряне на кожата може да се получи както през лятото, така и през зимата. Причината за изгаряне през зимата е, че снегът отразява в голяма степен слънчевите лъчи. Дори и в облачно време може да се получи изгаряне, ако не се предвиди подходяща защита на кожата. Причината е, че ултравиолетовите лъчи проникват през облаците и достигат безпрепятствено до земната повърхност.
 
Опасност представляват ултравиолетовите А и В лъчи. Съществуват и трети вид лъчение – С лъчи, които не достигат до земната повърхност и съответно нямат отношение към изгарянето. Характерно за ултравиолетовите А лъчи е, че достигат до средния слой на кожата – дерма и освен това могат да преминават през стъкло. За разлика от тях, ултравиолетовите В лъчи имат по-ниска прониквателна способност и засягат само най-горния слой на кожата – епидермиса.
 
Меланинът представява пигмент в кожата (по-конкретно пигмент, образуващ се от определени кожни клетки-меланиноцити), който представлява естествена защита на кожата срещу УВ лъчите. По-често изгаряне на кожата се получава при лица с по-малко количество от пигмента меланин в кожата (хора със светла кожа, коса и очи), при възрастни, малки деца, както и при пребиваване в местност с голяма надморска височина.
 
Най-честите симптоми на слънчево изгаряне са зачервяване на кожата, сърбеж и парене, както и различно изразена по степен чувствителност на кожата до болка. При по-сериозно изгаряне се наблюдава оток на кожата, както и появата на мехури, които са изпълнени с бистра течност и лесно се разкъсват. При по-сериозно и засягащо голяма площ от кожата изгаряне е възможно засягане на общото състояние – гадене, повръщане, висока температура, втрисане, главоболие, световъртеж и други.
 
Ултравиолетовите А лъчи имат основно отношение към увреждане на разположените в дермата структури. Основно това са белтъците колаген и еластин, които имат отношение към здравината, еластичността и гладкостта на кожата. Честото непротектирано излагане на слънце води до намаляване количеството на колаген и еластин в кожата, в резултат на което тя става по-отпусната, губи еластичност и се появяват бръчки – т. нар. „преждевременно остаряване на кожата“.
 
NEWS_MORE_BOX
 
Соларната или слънчева кератоза представлява кожна лезия – най-често под формата на малки по размери петна, които са гладки, окръглени и с вариращ цвят - от белезникав до светло кафяв. Най-често представляват козметичен дефект, но е възможно и „израждане“ на тъканта в инвазивен сквамозноклетъчен карцином. Среща се при лица със светла кожа и в участъци, които се излагат продължително на слънце.
 
Най-често соларните кератози са безсимптомни, по-рядко може пациентите да се оплакват от наличието на сърбеж и чувствителност на кожата. Възможно е напълно да изчезнат и след време да се появят отново. С повишен риск за появата на соларни кератози са възрастта над 50 години, имуносупресирани пациенти, често излагащи се на слънце и други. Най-често се засяга кожата на лицето и ръцете.
 
В някои случаи, когато слънчевото изгаряне на кожата се съпровожда и с образуването на мехури е възможно тяхното инфектиране, което при изолиране на бактериален причинител налага съответното антибиотично лечение.
 
Не на последно място слънчевото изгаряне има отношение към рака на кожата. Ултравиолетовите лъчи увреждат ДНК на клетките и предизвикват промени, които имат отношение към възникването на преканцерози и рак. Най-често срещаните форми на кожен рак са базоцелуларен, спиноцелуларен и малигненият меланом. Меланомът е един от най-злокачествените форми на рак и съответно свързан с голяма смъртност.
 
Опасност представляват епизодичните, но тежки изгаряния на кожата, в сравнение с честото излагане на слънце, но в умерени граници. Особено опасно е изгарянето на кожата при деца, тъй като научни изследвания доказват правопропорционалната връзка на появата на кожен рак и честите изгаряния в детска възраст.
 
Не на последно място ултравиолетовите лъчи оказват увреждат ефект и върху очите. В дългосрочен план те имат отношение към появата на катаракта, а острите прояви са свързани с проявата на фотокератит. 4033