В сезона на отпуските една от предпочитаните дестинации за отдих остават морските курорти. Този факт се свързва и с по-честото и продължително излагане на слънце. Използването на различни защитни лосиони и масла за кожа не винаги може да ни осигури достатъчна защита, особено когато не се употребяват правилно.

 

Изгаряне е възможно да се получи и не само при прякото излагане на слънчева светлина, но и вследствие на т. нар. отразена светлина. Такава се получава от пясъка, различни предмети, както и от водата. В облачни дни също може да се получи изгаряне на кожата, което се дължи на факта, че ултравиолетовите лъчи преминават през облаците и достигат до земната повърхност.


 

Съществуват 6 типа кожа, като в зависимост от това към кой тип се причислява човек, се определя и неговата чувствителност и податливост към изгаряне. Типът на кожата се определя от количеството на пигмента меланин в клетките, чиято основна функция е да защитава ДНК от вредното действие на ултравиолетовите лъчи.

 

При проникване на надпрагово количество лъчи в кожата се получава възпалителна реакция. Обикновено симптомите се изразяват в еритем - зачервяване, лек оток и различно изразена по степен болка. В рамките на няколко дни болката намалява по интензитет и се замества от умерено изразен сърбеж. При по-сериозни изгаряния на кожата, освен оток и зачервяване, се наблюдава и появата на малки по размери мехурчета (везикули), които са изпълнени с бистра течност.

 

При малки деца изгарянето може да бъде особено опасно. Често при тях се наблюдава и влошаване на общото състояние, с повишена температура и отпадналост. В редки случаи може да има гадене или повръщане, които отминават за кратко време.

 

Изгарянето на кожата се свързва и с преждевременното й състаряване. Освен това общоизвестен факт е, че честите изгаряния са предпоставка за ракови образувания на кожата. Честото изгаряне в ранна детска възраст е свързано и с увеличена честота на кожни форми на рак.

 

Защитните кремове трябва да бъдат насочени срещу А и B лъчите от ултравиолетовия спектър, тъй като УВС-лъчите не достигат до земната повърхност.

 

Някои медикаменти, комбинирани с излагане на слънчева светлина могат да доведат до реакция от страна на кожата, която се изразява в зачервяване, оток, както и образуване на точковидни лезии. Причината за това са химичните вещества, които свързвайки се белтъци на клетките, водят до една имунна пренастройка. Тя от своя страна води до появата на т. нар. фотоалергичен дерматит.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Появата на дерматита е по откритите части на тялото, където е имало огряване с пряка слънчева светлина. Лекарства, които могат да предизвикат такъв тип реакция на кожата са сулфонамидите, тетрациклини, както и някои есенции от козметиката и препаратите за почистване в домакинството.

 

Лечението при леките форми се състои в поставянето на студени компреси, както и на кремове с успокояващо действие. При по-тежко изявена симптоматика се прилагат локални кремове със съдържание на кортикостероиди. При силна болка се прилагат аналгетици.

 

За потвърждаване на диагнозата се използват т. нар. фотоепикутанни тестове, които представляват тестови ленти, съдържащи гама от химични вещества, които се поставят върху кожата в рамките на 24 до 48 часа и след отстраняването им областта се излага на слънце. Представлява тип провокационен тест, чрез който се установява наличие на евентуална чувствителност. При наличие на такава кожата реагира със зачервяване и дразнене.

 

Важно е излагането на слънце да бъде в умерени граници – не за продължително време и винаги под протекцията на защитни кремове спрямо UV-лъчите.