Зрението е сетиво, на което човек разчита изключително много. Няма друг сетивен орган, чрез който да получаваме толкова много информация за толкова кратко време, колкото от очите. 70% от важната за организма информация, постъпва в главния мозък благодарение на тях. Когато човек има нормално зрение, рядко се замисля колко много му е нужно и как не биха били възможни редица негови действия, ако то е нарушено или липсва. Разбираме какво означава за нас и колко много ни дава, едва когато започне да намалява или го изгубим.

 

Според СЗО за слепота говорим, когато зрителната острота на пациента е под 5% (визус < 0.05), а за намалено зрение - когато визусът е под 0,30 (под 30%). Напълно слепите хора не могат да правят разлика кога е ден и кога е нощ. В световен мащаб 285 милиона хора са с някакво нарушение на зрението, като 39 милиона от тях са тотално слепи. 90% от тях живеят в развиващите се страни, като за 80% от случаите, довели до слепота, се смята, че е можело да бъдат предотвратени.


 

Причината за високия процент невиждащи хора в развиващите се страни е недостигът на лекари и медикаменти, бедността. 90% от слепите деца в тези държави спират да ходят на училище, което намалява възможността те и техните семейства да избягат от бедността.

 

До 60-годишна възраст мъжете и жените са в еднакъв процент засегнати от нарушенията на зрението, но над 60-годишна възраст този процент е в полза на жените.

 

Има различни типове слепота. Тя може да е обратима, когато при правилното лечение зрението се възстановява, но може да е и необратима. Също така е възможно да засяга едното или двете очи. При абсолютната слепота липсва светлоусещане.

 

Под практическа слепота се разбира различаване на светлина или броене на пръсти на 1,5 м пред очите или зрителната острота около 3%. При педагогическата визусът е до 20%, при трудовата - между 20 и 40%.

 

Заболяванията, които могат да доведат до слепота или тежки проблеми със зрението са най-различни. Според СЗО на първо място е макулната дегенерация, свързана с възрастта (тя заема около 50% от всички случаи). Други причини са: глаукома - 18%, диабетна ретинопатия - 17%, катаракта - 5%, заболявания на роговицата - 3%, слепота в детска възраст - 2,4%.

 

Понятието макулна дегенерация включва в себе си редица заболявания, които водят до увреждане на макулата (мястото на най-ясното зрение). Последиците са намаляване на зрението или слепота.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Глаукомата е заболяване, което уврежда зрителния нерв и най-често се дължи на високо вътреочно налягане. Веднъж увреден, зрителният нерв не може да бъде възстановен, затова при това заболяване лечението цели да спре процеса на засягане на зрителния нерв.

 

Катарактата или „перде на окото” представлява помътняване на лещата на окото. Когато бъде подменена с изкуствена леща, зрението се възстановява, ако няма други увреждания на очите.

 

В развиващите се страни около 350-500 хиляди деца годишно губят зрението си поради непълноценно хранене. Причината е недостиг на витамин А, от което роговицата се размеква и помътнява. Приемът на витамин А подобрява състонието, ако не е напреднало.

 

Хора, с еднаква степен загуба на зрението, могат да реагират по различен начин на симптомите. Слепите, които се раждат невиждащи, по-лесно се приспособяват към свят, в който не използват очите си, отколкото хора, които в определена част от живота си са били зрящи. За това има огромно значение и фактът дали зрението е изгубено изведнъж или постепенно.

 

Когато слепотата е резултат от инфекциозно заболяване на роговицата, тя изглежда бяла и съответно по това се познава, че този човек има проблем с очите. В останалите случаи очите могат да си изглеждат съвсем нормални. Другите симптоми зависят от причината, довела до загуба на зрението.

 

Лечението се определя според случая, т.е. третира се болестта, която е причинила намаляването на зрителната острота. Най-доброто „лечение” е превенцията. Редовното посещение на офталмолог би могло да предотврати една евентуална загуба на зрението.