Информацията за заобикалящия ни свят постъпва в мозъка благодарение на сетивните ни органи. По този начин ние безопасно съществуваме в природата. Когато някое наше сетиво бъде увредено, останалите сетивни органи се опитват да компенсират информацията, идваща от него. Колкото и умен да е организмът ни, не може да се замести на 100% нещо, което вече не съществува.

 

Увреждането на зрителната система води до една от най-тежките инвалидизации на човека - слепота. По степента на коефициента на слепота нашата страна се намира в групата на държавите с ниска слепота. На едно от първите места като причина за слепота, стои вродено-наследствената група заболявания.


 

Това се обяснява от една страна с успеха на лечението на останалите заболявания, като инфекциозни и възпалителни, и от друга - с трудната лечимост на вродените заболявания. Като слепота може да се определи зрение, чиято зрителна острота е под 0,05, а като силно намалено - зрителна острота под 0,3. Както бе споменато, причините за слепота са многобройни:

 

1. Рефракционни аномалии. Те са най-важната причина за зрително увреждане в развитите страни и водеща причина за слепота в развиващите се страни в света. Вярно е, че късогледството (миопия) и далекогледството (хиперметропия), могат да се коригират с очила, контактни лещи или по оперативен път.

 

Това обаче не означава, че тази причина за слепота не носи своето значение. Контактните лещи могат да доведат до бактериален кератит, а при операция за премахване на диоптрите могат да настъпят усложнения. При високата миопия има риск от отлепване на ретината, глаукома, катаракта и последиците, които водят след себе си тези заболявания.

 

2. Свързани с възрастта причини. Катаракта е една от основните причини, влизащи в тази група. Друга такава е глаукомата, за която се знае, че е необратима и причинява загуба най-напред на периферното, а по-късно и на централното зрение. Според статистиките 6,7 млн. души в света са слепи заради глаукома. Старческата дегенрация на макулата води до загуба на централното зрение. Сред европейците тя е една от най-важните причини за слепота.

 

3. Инфекции. Трахомата се причинява от Chlamydia trachomatis и като епидемия се среща основно в Африка, Средния Изток, Австралия и Югоизточна Азия. Спорадични случаи на хламиден конюнктивит могат да доведат до трихиаза (обръщане на миглите навътре към конюнктивата и роговицата), язва на роговицата или други увреждания на роговицата. Благодарение на антибиотиците от групата на макролидите се елиминира инфекцията сред населението. Болните от СПИН ослепяват поради вторична инфекция.

 

NEWS_MORE_BOX

 

4. Трофични и метаболитни причини. Дефицитът на витамин А причинява изсъхване на конюнктивата, роговични мътнини, необратима кератомалация. Диабетната ретинопатия е усложнение на диабета, което все по-често се среща и е водеща прчина за слепота и зрително увреждане сред възрастните над 40 години. Продължителността на захарния диабет и гликемичният контрол са основни рискови фактори за развитието на диабетна ретинопатия, за това трябва да се правят профилактични прегледи на диабетно болни по-често.

 

5. Травми. Те са едни от водещите причини за слепота с едното око.

 

6. Неврологични причини. Заболявания на оптичния нерв - причина за 1,6% слепота и 4% намалено зрение.

 

Съществуват следните видове слепота:

  • Абсолютна - липсва светлоусещане;
  • Практическа - зрителната остота е 0,03;
  • Педагогическа - визус 0-0,2;
  • Трудова - зрителнална острота 0,04-0,2;
  • Професионална - при различните професии, когато зрителната острота дори и над 0,3, е недостатъчна за изпълнение на професионалните задължения.

 

Според това дали зрението може да се възстанови се разделя на обратима и необратима, според прогнозата - стационарна и прогресираща, а може да е едноочна и двуочна.

 

За да се избегне загубата на зрение, човек трябва да профилактира очите си поне веднъж годишно, ако няма индикации за по-честа проверка. Не бива да се неглижира тази част от тялото, защото очите са едни и загубим ли ги, губим крастотата на живота.