Преходните промени в чернодробната функция са често срещани след оперативни интервенции поради стреса по време на операцията и намаления чернодробен кръвоток от анестезията.

 

Тези промени често са клично незначителни. Ако обаче пациентът развие жълтеница, вероятно е налице по-сериозна дисфункция и е необходима по-нататъшна оценка.


 

Има три основни фактора, които трябва да се вземат предвид при оценката на риска от следоперативна хепатобилиарна дисфункция:

 

1. Повишени предоперативни чернодробни ензими. Рутинното изследване на чернодробните ензими преди оперативна интервенция е препоръчително особено при асимптоматични пациенти. В случаите, в които се откриват отклонения в изследванията трябва да се извършат по-задълбочени изследвания и физикален преглед, за да се изключи съществуващо чернодробно заболяване.

 

2. Предшестващо чернодробно заболяване. Острият хепатит от всякакъв произход е индикация за отлагане на планови операции поради повишен риск от фатален изход от оперативната интервенция. Стеатозата и стеатохепатитът могат да увеличат риска от чернодробна недостатъчност и чернодробна енцефалопатия поради промени в чернодробната перфузия по време на операцията. Цирозата е известен периоперативен рисков фактор. Почти 50% от пациентите претърпели коремна операция развиват жълтеница.

 

3.  Видът на хирургичната интервенция. Някои процедури водят до по-голям риск от следоперативна чернодробна недостатъчност. Операциите в горната част на корема могат значително да намалят общия чернодробен кръвен поток. Например резекцията на хепатоцелуларен карцином представлява значителен риск от чернодробна недостатъчност от намален чернодробен резерв след операцията. Също така кардиоторакалните процедури представляват значителен риск за черния дроб поради намаляване на чернодробния кръвен поток.

 

Постоперативно възникват многобройни етиологии на чернодробната дисфункция. Важно е бързо да се установи причината и да се започне терапия възможно най-скоро. Трите основни опасения са претоварването с билирубин, хепатоцелуларното увреждане и холестазата.

 

Това обикновено е резултат от реакции на кръвопреливане, резорбция на хематом и хемолиза.

 

Старите и повредени еритроцити ще се разпаднат и ще освободят хемоглобин. Черният дроб лесно се справя с малки увеличения на билирубин. Въпреки това, ако има значителна предшестваща чернодробна болест или се преливат големи количества кръв, значителни увеличения на неконюгирания и конюгирания билирубин могат да доведат дори до леко чернодробно увреждане.

 

По същия начин резорбцията на хематома може също да допринесе за следоперативна жълтеница при пациент, който е загубил голямо количество кръв по време на операция.

 

Най-честите аномалии, открити при изследване на чернодробната функция следоперативно, предполагат, че увреждането на паренхимните чернодробни клетки не е доминираща характеристика. 

 

Леката степен на чернодробна дисфункция вероятно отразява неспецифичната периоперативна промяна в чернодробния кръвен поток. Преходното лишаване от кислород е често срещано явление и обикновено преминава без специфично лечение. 

 

В действителност след излагане на анестетици, преходните повишения на нивата на чернодробните трансаминази са често срещани.

 

Библиография:

https://www.brainkart.com/article/List-the-causes-of-postoperative-hepatic-dysfunction_22801/
https://www.msdmanuals.com/professional/hepatic-and-biliary-disorders/approach-to-the-patient-with-liver-disease/postoperative-liver-dysfunction