Как възниква следоперативният перитонит?


Следоперативен перитонит възниква в следствие на усложнение и заразяване с микроорганизми на коремната кухина по време на операция, некроза на тъкани и неправилна хемостаза (кръвоспиране).


Значение за развитието на перитонита има хемоглобинът, който попада в коремната кухина. Неговия разпад образува високотоксични продукти, усилващи навлизането на микроорганизмите. Хемоглобинът забавя биологичното очистване на коремната кухина, потиска фагоцитозата (способността на клетки да поглъщат различни частици) и повишава вирулентността (степента на патогенност) на микроорганизмите.



Следоперативният перитонит е най-голямото и драматично протичащо усложнение в коремната хирургия, както и крайно тежко заболяване с изразени патологични изменения и диагностични трудности.
И днес следоперативният перитонит остава проблем в хирургията и се съпровожда с висок леталитет (до 90%).


Следоперативният перитонит при операции на дебелото черво е с висока смъртност, която е свързана с високата патогенност на микрофлората (микроорганизмите) на червата и състоянието на болните, които са оперирани по повод увреждания от рак. Водещо място в областта на следоперативните усложнения при лечението на колоректалния карцином заемат гнойно възпалителните процеси в перитонеалната кухина. Комплексната предоперативна подготовка - главно с антибактериални средства, не води до намаляване на честотата на гнойно-възпалителните усложнения. Голямо значение за тези следоперативни усложнения играе бактериалното инфектиране на различни участъци от оперативното поле с чревна флора.


Какви са причините за възникването на следоперативен перитонит?


Най-честата причина за следоперативния перитонит при операциите на дебелото черво са инсуфиенция на анастомозата (при операция на черва и необходимост от изрязване на част от черво, то се премахва, а местата от където е изрязано се съединяват посредством анастомоза), която зависи от няколко фактора:

 

  • Дефект в чревния шев;
  • Недооценка на жизненоспособността на чревната стена;
  • Контаминация (замърсяване с микроорганизми) на корема;
  • Атония на червата (забавена перисталтика на чревните мускули);
  • Болни с отслабена имунна система (особено при онкологични заболявания)

 

Други причини за следоперативния перитонит са възпаление на перитонеалната кухина (флегмон на кухината на малкия таз) поради отваряне на просвета на дебелото или право черво, некроза на "смъкнатото" или извадено като противоестествен анус черво и първично инфектиране на перитонеалната кухина.

 

NEWS_MORE_BOX


Какви са признаците за следоперативен перитонит?


Следоперативният перитонит често протича без изявени признаци за дразнене на париеталния перитонеум (който облицова коремната стена), напрежение на предната абдоминална (коремна) стена и дори с налична перисталтика (последователна контракция на гладката мускулатура на гастроинтестиналния тракт, която има за цел изтласкване на чревното съдържимо) и флатуленция (набиране на голямо количество газ в стомашно-чревния тракт), без подчертана левкоцитоза (повишаване на броя на левкоцитите).


Клиничните прояви  на следоперативния перитонит при операции на дебелото черво се характеризира с оскъдна симптоматика. От момента на възникване на усложнението в продължение на 3-4 денонощия перитонитът липсва. Атипичното клинично протичане води до грешки и значително закъсняване с диагнозата.


Своевременната диагностика и ранната релапаротомия (повторно отваряне на коремната кухина) могат да обърнат развитието на следоперативния перитонит в благоприятна насока. Ако релапаротомията се извърши при развиващ се следоперативен перитонит като правило е неефективна.


Асептичният токсико-химичен перитонит се предизвиква от внезапно попаднали в коремната кухина химически агенти - стомашен сок, урина, жлъчка, кръв и лимфа. В процеса на развитие на асептичното възпаление се повишава проницаемостта на чревната стена и перитонитът от токсико-химичен преминава в инфекциозен.