Tравмите на Ахилесовото сухожилие се получават най-често по време на различни спортни дейности, в допълнение към това различни структурни, биохимични и биомеханични промени, свързани с напредването на възрастта, също могат да окажат съществено влияние.

 

Руптурата на Ахилесовото сухожилие се среща значително по-често при мъжете. Обикновено това се случва във възрастта между 30 и 40 години при хора, чиито професии са свързани с ниско ниво на физическа активност, които спортуват от време на време или случайно (weekend warriors). Около 25% от тези увреди остават неразпознати при първия клиничен преглед.


 

Кратка анатомия

M. gastrocnemius и m. soleus се сливат, образувайки Ахилесовото сухожеилие, което се залавя за петната кост. В горната си част Ахилесовото сухожилие има овална форма, докато в долните си 4 см то е сравнително плоско. Сухожилието е покрито от съединително-тъканна обвивка - епитенон, която от своя страна е покрита от паратенон. Между тези две обвивки се съдържа тънък слой течност, който намалява триенето на сухожилието по време на неговото движение. Паратенонът е свързан непосредствено с фасцията на подбедрицата.

 

Ахилесовото сухожилие се инервира от съседни кожни клончета и клончета на нервите, инервиращи съседните мускули, главно n.suralis. Кръвоснабдява се главно от клончета на a.tibialis posterior.

 

Обичайното място на разкъсването на сухожилието е на 2-6 см нагоре от залавното му място на петата. Често това се обяснява с по-оскъдното кръвоснабдяване в тази зона.

 

Биомеханика

Ахилесовото сухожилие е най-голямото сухожилие в човешкото тяло. Като всяко сухожилие, то притежава механични характеристки, които му позволяват да пренася силата на мускулите върху съответната кост. Активирането на мускулите, изграждащи сухожилието, води до плантарна флексия на ходилото (положение шпиц или заставане на пръсти). Натоварването, което пада върху Ахилесовото сухожилие по време на бягане, е изчислено на 6 до 8 пъти тежестта на тялото (от 3kN до 9kN).

 

Етиология

Етилогията на руптурата на Ахилесовото сухожилие все още остава неизяснена. Съществуват няколко теории и се обвиняват редица фактори, като: възраст, пол, слабо кръвоснабдяване, дегенерация, дисфункция на мускулния комплекс на подберицата, промяна в тренировъчния режим, стари травми, неподходящи обувки, употреба на кортикостероиди и антибиотици от групата на хинолоните, редица придружаващи заболявания и др.

 

Механизъм на травмата

Най-честият механизъм на увредата се получава при пренасяне тежестта на тялото на предния ходилен отдел, като коляното от същата страна е в изпънато положение (екстензия). Такива движения се наблюдават при стартиране на спринт или при спортове, свързани с отскачане - баскетбол.

 

Друг чест механизъм е внезапната дорзифлексия (положение контра шпиц) в глелзена. Това става при падане в дупка или по стълби. Друг механизъм е описан при падане от високо, когато ходилото от положение на плантарна флексия (шпиц) рязко премине в дорзифлексия (контра шпиц).

 

NEWS_MORE_BOX

 

Клинична картина

Пациентите с руптура на Ахилесовото сухожилие често съобщават за внезапно настъпила болка в увредедния крайник, понякога придружена от звуков феномен на щракване или изпукване. Пациентът не може да стъпва на болния крак и се оплаква от слабост и скованост в глезена. Трудно осъществтява плантарна флексия.

 

При пациенти с хронично разкъсване, плантарна флексия може да е налице, благодарение действието на други мускули на подбедрицата и ходилото. При тези паценти главното оплакване е трудност при изкачване по стълби. Често глезенът е с голям оток и кръвонасядане. Ако отокът не е голям, може да се палпира бразда на мястото на разкъсването, най-често на 2-6 см проксимално от инсерцията на сухожилието.

 

Описани са няколко специфични теста при руптура на Ахилесовото сухожилие, но най-често използван и най-информативен е тестът на Томас. При него пациентът лежи по корем на кушетката, като глезенът е извън нея. Стискането на прасеца от ръката на лекаря, предизвиква плантарна флексия (шпиц) на ходилото, когато Ахилесвото сухожилие е здраво.Тестът винаги се извършва, като се сравнява с другия крайник.

 

Образна диагностика

Рентгеновото изследване, макар и недостатъчно информативно, може да влезе в употреба. Извършва се профилна проекция, на която могат да се измерят някои специфични ъгли. Основният инструментален метод на изследване е ултрасонографията. Тя е евтин и леснодостъпен метод, който може да се използва, както за диагностика, така и за постоперативно проследяване на оздравителния процес. Ядрено-магнитният резонанс дава най-точна диагноза, особено при хроничните разкъсвания. Единственият недостатък е високата цена на изследването.

 

Следва продължение...