Към първа част от материала...

 

Лечение


Лечението при скъсване на Ахилесово сухожилие може да се представи в три категории:

 

1. Неоперативно лечение. Неоперативното лечение на скъсаното Ахилесово сухожилие е по-подходящо за възрастни пациенти ( >70 г. ), с хронично разкъсано сухожилие и чиито нужди не изискват значително физическо натоварване. Лечението се състои в имобилизация в гипсова шина за период от 6 до 10 седмици, последвано от физиотерапия и рехабилитация.

 

Шината обхваща ходилото и глезена по предната им повърхност и завършва под коляното, като глезенът е в плантарна флексия – еквинус (шпиц). Това положение отбременява напрежението на сухожилието и осигурява по-близък контакт на разкъсаните краища едно спрямо друго. Неоперативно лекуваното Ахилесово сухожилие заздравява с образуване на фиброза, като често това води до увеличаване дължината на сухожилието. Усложненията от неоперативното лечение са свързани с често настъпваща мускулна атрофия на мускулите на подбедрицата, в резултат от дългия период на обездвижване. Друго често усложнение е слабост в извършване на плантарна флексия в глезена.

 

Най-неприятното усложнение е свързано с настъпващо повторно разкъсване на сухожилието, което се среща значително по-често при неоперативно лекуваните пациенти, в сравнение с оперираните.

 

2. Оперативно лечение. Описани са редица техники и методи за възстановяване на руптурираното Ахилесово сухожилие, като най-често използваният метод при острите разкъсвания е зашиване на сухожилието край с край. При него чрез хирургичен достъп се достига до разкъсаното сухожилие, краищата се опресняват и се зашиват край с край, като се използват различни видове конци и техники на обшиване, в зависимост от избора на хирурга.

 

След операцията пациентът носи гипсова шина, която имобилизира глезена в пложение на еквинус за две седмици. През този период се позволява извършването на пасиви движения в глезенната става, след премахването на кожните конци от постоперативната рана. Следващите две седмици могат да продължат с гипсова имобилизация или с ортопедични обувки, които се свалят по няколко пъти през деня, за да се извършват активни движения в глезенната става. През следващите две седмици пациентът не носи имобилизация, но не натоварва крайника изцяло, а само частично, т.е. не стъпва с цяла тежест на земята.

 

3. Перкутанно възстановяване на разкъсаното Ахилесово сухожилие. Този метод представлява компромис между неоперативното и оперативното лечение. При него по закрит начин сухожилието се зашива с помощта на шест малки кожни разреза от двете му страни, през които се прокарват необходимите шевове. Макар и миниинвазивен, методът има редица недостатъци: невъзможност да се адаптират с точност краищата на сухожилията, честа увреда на n.suralis, по-малка сила и по-чести повторни разкъсвания, в сравнение с откритито възстановяване.

NEWS_MORE_BOX

 

В заключение може да кажем, че оперативното лечение на разкъсаното Ахилесово сухожилие има редица предимства, като възможността прецизно да се адаптират краищата на сухожилието, по-ранната мобилизация на пациента, по-добрите функционални резултати, по-голямата сила на сухожилието и по-рядко възникващите вторични разкъсвания, докато най-големият недостатък са усложненията, свързани със зарастваето на оперативната рана. Ако пациентът има по-големи физически изисквания или е професионален атлет, опертаивното лечение е по-подходящият метод.

 

Хронично разкъсване на Ахилесовото сухожилие

 

Около 20% от разкъсаните Ахилесови сухожилия се пропускат при първото посещение при лекар. Възможността за възстановяване на краищата на сухожилието едно с друго е най-благоприятно през първите 72 часа от настъпване на увредата. Не е пределно ясно кога едно остро разкъсано сухожилие преминава в хронично, но се смята, че този период е от порядъка на 4 до 6 седмици след увредата.

 

При хронично разкъсаните сухожилия краищата са ретрахирани, образува се празно пространство между тях и примостяването им едно към друго е невъзможно, без те да са под голямо напрежение. За запълване на това пространство между краищата на сухожилието се използват различни техники: с фасция от подбедрицата, с m.plantaris, V и Y- мускулно-сухожилни ламба, m. flexor digitorum longus, m.flexor hallucis longus, различни синтетични импланти.