При близо 10 % от възрастната популация артериалното налягане измерено у дома от самите хора е наднормено високо в сравнение с това при редовните профилактични прегледи. Това „особено“ поведение на кръвното налягане е известно под термина маскирана, скрита хипертония и е свързано с повишен сърдечносъдов риск. Може да изглежда излишно постоянното мерене на кръвно при хората с нормални стойности, но редовното му проследяване е много важно за тези от тях, които вече имат повишен сърдечносъдов риск или придружаващи заболявания като диабет и бъбречна болест.

 

Съвременният начин на живот предлага лесни и достъпни варианти за измерване на кръвното извън болнични условия, което откри нова перспектива в диагностичния и терапевтичен подход към хипертоничната болест. Доказано е, че кръвното налягане подлежи на големи вариации в зависимост от момента на деня, физическа активност и психологичен стрес. Вече повече от 30 години се използват портативните средства за измерване на кръвното налягане. Именно с появата им е установен феноменът на маскираната хипертония. Тя повдига със себе си много въпроси, част от които: трябва ли да се лекува пациент, който при лекаря е с нормално кръвно, но е с високо извън визитите? Трябва ли активно да търсим маскираната хипертония сред популацията?


 

Дефиниция на скритата хипертония

Както стана ясно тя отговаря на ситуация, при която човек има нормално кръвно при измерване от лекар, но в ежедневието в къщи редовно се измерват наднормени стойности.

 

Честотата на състоянието не е добре измерена по обясними причини. Множество проучвания се обединяват около цифрата 10 %.

 

Маскирана хипертония – какви рискове носи?

При някои хора, особено младите възрастни, не е изключено от време на време лекарят да измери стойности на кръвното над нормата и през повечето време – нормални. Логично е да се запитаме дали тези преходни моменти имат тенденция да се асоциират с наличие на маскирана хипертония и в случай на положителен отговор – дали тя е предвестник на постоянната хипертонична болест? Проучване по този въпрос върху 871 души с продължителност от 6 месеца е разкрило, че близо 14 % от тях имат белези на скрита хипертония. При тези хора рискът от развитие на хипертонична болест бил 2 пъти по-висок отколкото при останалите.

 

Маскираната хипертония и общ сърдечносъдов риск. Дори да докажем, че даден пациент има маскирана хипертония, то какво отражение има тя върху сърдечносъдовото му здраве? Отговорът на този въпрос е важен за разумно планиране на профилактични и лечебни мерки. Няколко проучвания изясняват ситуацията. Известно е, че при хипертоничната болест се увеличава масата на лявата сърдечна камера (мускулът помпа срещу повишено съпротивление). Резултат от проучването е, че при хората с маскирана хипертония се наблюдава същото такова увеличение на лявата камера.

 

У кого да търсим маскираната хипертония?

Изглежда състоянието засяга близо 10 % от възрастните, но за установяването му очевидно не са достатъчни профилактичните прегледи и е необходимо активното съучастие отстрана на хората. Тогава кога трябва да мислим за нея? Изглежда оправдано лекарят да препоръча редовното домашно измерване на тези пациенти, които при меренето в кабинет показват много вариращи стойности – понякога нормални, а понякога високи. Оправдана още е такава стратегия и при пациентите, които представят други сърдечно-съдови рискови фактори – затлъстяване, тютюнопушене, стрес, бъбречна недостатъчност, диабет и други.

 

Наличните днес данни разкриват, че веднъж диагностицирана, маскираната хипертония трябва да бъде лекувана. Нейните последствия за здравето на пациента са също толкова реални, колкото и от класическата хипертонична болест.