Провеждането на масов скрининг на дадено заболяване е оправдано, когато са налице 4 критерия:

  1. да е с висока честота и съответно със социална значимост;
  2. ранното му откриване е възможно само чрез активно търсене;
  3. диагнозата да се поставя лесно с бърз и чувствителен метод;
  4. лечението да е безопасно и ефективно.

Хипотиреоидизмът е състояние, резултат от намалена функция на щитовидната жлеза и съответно намалена хормонопродукция. То е често срещано (особено сред женския пол) и е социално-значимо състояние, за което има лесен, евтин и общодостъпен метод за установяването му.

 


Признаците на хипотиреоидизъм са добре познати – суха кожа, намален праг на поносимост към ниски температури, лесна умора, летаргичност, намалена концентрация и паметова функция, мускулни спазми, промени в гласа, запек. При по-тежък хипотиреоидизъм може да се наблюдава синдром на карпалния тунел, сънна апнея, хипонатриемия, хиперплазия на хипофизата с или без хиперпролактинемия и галакторея (поради свръхстимулация на хипофизата и повишена синтеза на ТСХ, който оказва стимулиращ ефект върху пролактина).

 

Нека вметна едно пояснение – щитовидната жлеза синтезира два хормона Т3 и Т4 и се контролира чрез тиреоидстимулиращия хормон (ТСХ) от хипофизата.

 

Съществено клинично значение имат обаче метаболитните промени, които настъпват при намалена секреция на щитовидни хормони. При хипотиреоидизъм се потискат, както процесите на синтез (анаболизъм), така и процесите на разграждане (катаболизъм). Поради това се намалява кислородната консумация в организма, снижава се основната обмяна, а с това енергопродукцията, което обяснява интолеранса към студ.

 

Най-постоянни и характерни за хипотиреоидизма са промените в метаболизма на липидите. При около 80% се установява покачване на холестерола и по-специално на т. нар. „лош холестерол” (LDL) и в по-слаба степен на триглицеридите. Серумните нива на „добрия холестерол” (HDL) могат да останат без промяна. Резултат от това е развитието на атеросклероза, която се наблюдава дори и в субклиничните форми. Провеждането на заместително лечение не оказва съществено въздействие върху нивата на HDL, за разлика от LDL-холестерола, който се снижава и нормализира. Това прави хипотиреоидизма социално-значимо състояние поради повишаване риска от атеросклероза и оправдава активното му търсене сред населението.

 

Скрининговият тест за отхвърляне на нарушена функция на щитовидната жлеза е изследването на ТСХ – нормалните му стойности отхвърлят първичен хипер- или хипотиреоидизъм.

 

В световен мащаб няма изработени ясни препоръки относно провеждането на масов скрининг. Според Американската тиреоидна асоциация всички хора над 35-годишна възраст подлежат на масов скрининг през 5-годишни интервали. Според друга американска асоциация вниманието е насочено към по-възрастните хора. У нас се провежда изследване на ТСХ на всички новородени с оглед изключване на вроден хипотиреоидизъм, докато при възрастното население не се провежда активен и всеобщ скрининг.

 

NEWS_MORE_BOX

 

При кои групи хора е особено препоръчително да се проведе скрининг?

 

  •  при наличие на автоимунно заболяване, например захарен диабет тип 1
  •  при установена пернициозна анемия
  •  при наличие на роднина с известно автоимунно заболяване на щитовидната жлеза
  •  при анамнеза за радиационно въздействие в областта на шията, радиойодтерапия по повод хипертиреоидизъм, лъчелечение в областта на главата и шията по повод злокачествено заболяване
  •  при операция на щитовидната жлеза или данни за нарушена функция в миналото
  •  при патологична находка от изследване на щитоводната жлеза (физикално или ехографски)
  •  при наличие на психично заболяване
  •  при наличие на хиперпролактинемия и данни за галакторея
  •  при прием на амиодарон или литий (известно е, че те оказват влияние върху функцията на жлезата)
  •  при анамнеза за чести аборти в миналото и мъртвораждания.