Названието на болестта анкилозиращ спондилит произлиза от гръцките думи ankylos - схванат, скован и spondylos - гръбначен стълб. Руският неврофизиолог Владимир Бехтерев описва заболяването през 1893 г., откъдето идва и името - болест на Бехтерев.


Болестта на Бехтерев е сравнително рядко заболяване, което се характеризира с хронично възпаление на ставите, необратим и прогресиращ ход на протичане. Специфично за нетолкова често срещащите се заболявания е, че те могат да останат неразпонати дълго време, което води до забавяне на диагнозата и навлизане в късните етапи на заболяването, когато консервативното лечение е крайно недостатъчно.


Средно времето от началото на заболяването до поставянето на диагнозата може да отнеме период между 8 до 12 години. Характерно е, че се засяга аксиалният скелет – ставите на гръбнака и опашната кост, както и тазобедрените стави. Специфика за заболяването е несиметричното развитие на възпалителни процеси в ставите – пример е асиметричният артрит на ръцете или краката, като промените са значително по-изразени в една от двете стави.



Възпалителните промени в ставите водят до костни разразствания, които заменят междупрешленните структури. Често гръбнакът се сравнява с бамбук. Докато структурата на прешлените остава незасегната, то съединително-тъканните и хрущялните структури на гръбнака са основно засегнати от възпалителния процес. Води се до „сливане“ на телата на прешлените и развитието на анкилоза, откъдето идва и другото име на заболяването – анкилозиращ спондилоартрит.


Специфично за заболяването е проява на първите симптоми в по-ранната възраст - късна юношеска и до 30 години. В до 10-15% от случаите изявата на заболяването може да започне още преди 16-годишна възраст. Освен това друг отличителен белег е превалиране на процента засегнати мъже в сравнение с жените.


В началото сигнификантно и насочващо за заболяването е постепенната проява на скованост и затруднения в движенията на гръбнака в пълен обем. Може да се появи още и болка ниско в таза. Често клиничната мисъл се насочва към неврологичен проблем – например дискова херния, полирадикулопатия, но с развитието на заболяването започват да се появяват съществени разлики.


Характерна е засилващата се болка в засегнатите стави, за която пациентите вземат симптоматично лечение – обезболяващи или търпят и чакат да отмине. А единственото, което се постига е задълбочаване на болестните промени, които са с необратим ход, дори и на фона на започнато лечение. Ролята на терапията е забавяне проявата на последващите прояви на заболяването.


Затрудненията в дишането са едно от сериозните усложнения на заболяването, които се появяват на по-късен етап – при засягане на торакалната (гръдна) част на гръбнака. Възпалителният процес може да засегне още хрущяла около гръдната кост, сухожилията на мускули и околоставните връзки, за които се залавят костите и други вътрешни органи.


Засягането на шийния дял на гръбначния стълб води след себе си до тежко обездвижване на шията и съответно затруднение на ежедневните дейности, включително и шофиране.


Оплакванията са силно изразени сутрин или след продължителни периоди на обездвижване. Сковаността и болката се облекчават обикновено при движение и прилагане на топлина. Болката е тъпа, дълбока и недобре локализирана в долната част на гръбнака.