Костните шипове или познати с медицинския термин – остеофити, се развиват в рамките на по-продължителни периоди, като когато вече е налице притискане на съседни структури, започва и проявата на болка. Така в някои случаи, при които няма притискане или остеофитите се развиват изключително бавно – симптоми могат да не настъпят дълго време, дори и при изразени по размери „ошипявания“.


Образуването е близо до ставите - където се срещат две или повече кости и е налице триене, поради изчерпване на хрущялната тъкан.


Остеофити най-често се наблюдават на краката, ръцете и гръбначния стълб. При засягане на раменната може да бъде компрометирана функцията на ротаторния маншон и проява на последващи симптоми от болка и подуване на съседните на остеофита структури. В колянната става костните шипове също могат да бъдат болезнени и водещи до ограничения на движението.



Едно от най-честите локализации е гръбначният стълб. Ако се образуват от вътрешната страна на прешлена - те могат да притиснат гръбначния мозък или излизащите от него нервни коренчета. Това може да причини не само болка, но и изтръпване, което да достига до крайниците.


В гръбначния стълб дисковете действат като амортисьори, като „износването“ им (атрофия на тъканта) с течение на времето води до повишена податливост на образуване на остеофити.


За диагностика, освен ретгенографията, подходящи са ядрено-магнитен резонанс и скенер, с които по-добре да бъдат огледани меките тъкани и съответно промените, които са се развили в тях.


Профилактика и лечение

Важно значение за профилактика на формирането на остеофити е поддържането на правилна стойка, която максимално малко да води до натоварване на хрущялните повърхности в ставите. При нужда може да бъде препоръчано на пациентите да свалят известно количество килограми, тъй като теглото има отношение към натоварването на ставите.


Носенето на удобни обувки е изключително важен момент от профилактиката, тъй като неудобните обувки натоварват не само стъпалото, но и останалите стави поради промяна на стойката.


Прегърбването над бюрото 8 часа на ден в статични пози и влошено кръвоснабдяване, също има отношение към склонността за формиране на остеофити.


По отношение на лекарствените средства значение имат нестероидните противовъзпалителни, особено във фазата на най-активна болка. Те имат главно симптоматичен ефект, без да е налице лечебен такъв. Изписват се още и мускулни релаксанти за болка – при изразен спазъм на мускулатурата по съседство.


При неповлияващи се от орална терапия и физиотерапия или пациенти, които не са показани за такива, подходящо е и локално прилагане на медикаменти. По този начин се избягват страничните ефекти при прием на таблетки. При локалната терапия активното вещество се доставя директно в проблемното място и това позволява по-малка доза и в по-редки апликации.


Физикалната терапия е подходяща както за острите моменти, така и с профилактична цел – през няколко месеца или поне два пъти годишни при пациенти, при които има склонност за формиране на остеофити.


Някои мануални терапии също имат своето значение – остеопатия, боуен терапия, които имат отношение към освобождаване на спазмите по фасцията и мускулатурата.


Оперативните интервенции са последен метод на избор, когато консервативната терапия има незадоволителен ефект или той се проявява за много кратко време.


Ако симптомите на цервикална радикулопатия (компресия на нервните коренчета в шийната област) или цервикална миелопатия (компресия на гръбначния мозък в областта на шията) продължат да прогресират, въпреки нехирургичните лечения, тогава може да се обмисли също хирургична намеса.


Референции:
1. Bone Spurs (Osteophytes), Cleveland Clinic;
2. Cervical Osteophytes: Bone Spurs in the Neck, Spine Health, 2019.