Скерозиращият холангит е заболяване, което засяга предимно екстрахепаталните жлъчни пътища ( жлъчните пътища, намиращи се извън черния дроб), но понякога и интрахепаталните. Това заболяване е известно още като облитериращ холангит или стенозиращ холангит. Изразява се в задебеляване на жлъчните пътища чрез тяхното фиброзиране и намаляване на техния лумен (отвор), като резултатът от това е затруднено оттичане на жлъчката.

 

Бива първичен и вторичен склерозиращ холангит. При първичния причината за това стесняване на жлъчните пътища е неизвестна. Има изследвания, които показват, че е възможно да се дължи на автоимунен процес. Вторичният склерозиращ холангит може да е вследствие на остър холангит, токсичи вещества, камъни в холедоха ( жлъчният канал, в който се обединяват жлъчният път от жлъчния мехур и този от черния дроб) и др.


 

За първичния склерозиращ холангит е характерно, че засяга предимно мъже и то след 40-годишна възраст. Стесняването на каналчетата се дължи на небактериално възпаление. Много фактори могат да доведат до първичната форма на заболяването. Някои от тях са генетична предиспозиция, влияние на околната среда. Открива се връзка и с възпалителните заболявания на червата (болест на Крон, улцерозен колит).

 

Заболяването на червата и първичният склерозиращ холангит могат да не се появят едновременно. Възможно е склерозиращят холангит да е започнал години преди възпалителното заболяване на червата да даде симптоматика. Като цяло рисковите фактори за развитие на това заболяване са:

  • възраст - след 40 години
  • пол - по-често при мъже
  • възпалително заболяване на червата
  • географски район - установено е, че хората в САЩ и Северна Европа боледуват по-често от хората в Азия и Южна Европа.

 

Клиничната картина е различна. При някои пациенти може бързо да се развие чернодробна недостатъчност, а при други е възможно да няма никаква симптоматика години наред. Ако все пак такава се появи, тя се изразява в началото с жълтеница и сърбеж. При жълтеницата може да има повръщане, понякога температура и втрисане.

 

При изследване на кръвта показателите са същите като при механична жълтеница, може да се назначи ЯМР, ендоскпската ретроградна холангиопанкреатография (ЕРХПГ), биопсия.

 

Като усложнения на това заболяване са: цироза и чернодробна недостатъчност, повтарящи се инфекции (затрудненото оттичане на жлъчката може да доведе до чести инфекции на жлъчния мехур), портална хипертония (Порталната вена е основният път, през който минава кръвта, идваща от храносмилателната система.

 

При порталната хипертония налягането в порталната вена се увеличава, което може да доведе до изтичане на течност в коремната кухина, наречено асцит, до отклоняване на кръвотока от порталната вена към други вени и да се получат варици, които имат слаби стени и могат да прокървят животозастрашаващо.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Склерозиращият холангит може също така да повлияе на здравината на костите и да се развие остеопороза. Лекарят трябва да изисква следене на костната плътност през определено време. Като превенция може да се дава виамин Д и калций. Рискът за развитие на рак на жлъчните пътища и жлъчката се увеличава.

 

При поставяне на диагнозата склерозиращ холангит лекарят би трябвало да изиска изследване на дебелото черво, за да се провери и за възпалителни чревни заболявания, дори и да няма симптоматика, навеждаща на тази мисъл.

 

За лечение се поставя Т-образен дрен, който трябва да осигури задоволителен отвор на каналчестата система, прилагат се кортикостероиди, антибиотици с високо натрупване в жлъчката.

 

Ходът на заболяването е непредсказуем. В редки случаи се постига пълна ремисия след лечението. При пациенти със склерозиращ холангит и последен стадии на чернодробно заболяване се прилага чернодробна транспантация, която има много добри резултати.