Tежките усложнения на склеродермата са:

  • сърдечносъдови: хипертония, аритмия, сърдечна хипертофия и недостатъчност;
  • бъбречни: склеродермата може да предизвика тежки бъбречни кризи и остра бъбречна недостатъчност;
  • белодробни: силно затрудняване на дишането, алвеолит, пневмония или рак на белия дроб;
  • стомашно-чревни: стомашно кървене, малабсорбция на хранителни вещества и витамини, загуба на тегло, анемия;
  • мускулно-ставни: мускулна слабост, синдром на карпалния тунел – засягане на костите, ставите и нервите в китката;
  • орални: отдръпване на венците от зъбите, увреждания на челюстните кости и съединителната тъкан, която задържа зъбите на място.

 

3.  Как се поставя диагнозата?


 

При наличие на кожни прояви на склеродерма, лекарят проверява кръвното налягане и търси следи от съдови поражения, най-вече в бъбреците. Именно съдовите изменения в бъбреците са причината за повишаване на артериалното налягане при склеродермия.

 

Провеждат се кръвни изследвания, измерващи нивата на определени антитела в кръвта, сред които антинуклеарните антитела и ревматоидния фактор, както и скоростта на утаяване на еритроцитите.

 

Провеждат се още рентгенография, компютърна томография на гръдния кош, ехокардиограма, анализ на урина, кожна биопсия, функционални тестове на белите дробове и стомашно-чревния тракт и др.

 

4.  Какво е лечението?

 

Не съществува специфично лечение за склеродермата. Прогресията на болестта се забавя с помощта на нестероидни противовъзпалителни лекарства, кортикостероиди, имуносупресори като метотрексат, азатиоприн, циклофосфамид. За фиброзата в тъканите с различен успех са прилагани пенициламин, колхицин и др.

 

Симптоматичното лечение включва прилагане на антиациди или антисекреторни лекарства за пирозиса, АСЕ инхибитори и/или други антихипертензивни за хипертонията и бъбречните усложнения, бронходилататори и др. Синдромът на Рейно се повлиява с вазодилататори – амлодипин, фелодипин, дилтиазем и др.

NEWS_MORE_BOX

 

Лечението обикновено включва и физикална терапия.

 

5.  Каква е прогнозата?

 

Прогнозата зависи в най-голяма степен от разпространението и скоростта на прогрес на заболяването, както и от възрастта на пациента към момента на диагностициране. При пациентите с ограничена склеродерма, прогнозата е добра, като продължителността на живота е практически незасегната.

 

При тежката, бързо прогресираща склеродерма, петгодишната преживяемост е 50%. По-напредналата възраст в момента на диагностициране предполага по-ниска преживяемост. Смъртността се дължи в най-голяма степен на бъбречните, сърдечносъдовите или белодробните усложнения.