В спешната медицина и интензивното лечение се използват скали за оценка на тежестта на състоянието на травматичните пациенти. Основните им приложения са - взeмане на решения, основани на резултатите от тях, предвиждане на изхода на болестта, улеснение на медицинския персонал при триаж на пациентите. Също така, имат приложение в клиничните проучвания, били те проспективни или ретроспективни, а те, от своя страна, са в основата на подобряването на качеството на медицинските услуги и на установяването на висок медицински стандарт.

 

Тук се спираме на скалите за оценка на съзнанието, които имат отношение при определяне на тежестта на черепно-мозъчната травма, също и при пациенти, претърпели съдов инцидент или такива в кома от неясен произход. Тези скали, освен самостоятелно, се използват и в комбинация с други скали или показатели, като част от скор системи за цялостна оценка на травмите в условията на спешност или в звената по интензивно лечение. Най-широко разпространената скала за оценка на съзнанието е Glasgow Coma Scale (GCS). 


 

Пример за комбинирана система, в която участва и GCS е The Revised Trauma Score (RTS), която включва в себе си параметри като систолично кръвно налягане и дихателна честота (от 0 до 12 точки) - тя най-често се използва за триаж на спешните пациенти и за бърза преценка. Понякога GCS се използва самостоятелно, в съчетание с ABCDE системата, отново при спешни пациенти. В условията на интензивното лечение, Глазгоу кома скалата е съставна част и на други скор системи като APACHE (Acute physiology and chronic health evaluation).

 

Glasgow Coma Scale (GCS) е описана за първи път през 1974 г. от Греъм Тийздейл и Браян Дженет като метод за докладване на състоянието на пациент с черепно-мозъчна травма. Тази скала оценява функционалното състояние на централната нервна система, тя определя тежестта на увредата, помага за прогнозиране на изхода и т.н. Има две отделни скали - за възрастни и за деца.

 

Тя оценява няколко параметри поотделно, като резултатите накрая се сумират в скор: отваряне на очите, моторен отговор и вербален отговор. Максималният брой точки е 15. При резултат от 13-15 точки, говорим за лека черепно-мозъчна травма, при такъв от 9-13 точки - за средно тежка, а под 8 точки - за тежка травма на главата. При интубирани пациенти вербален отговор не може да има, затова се отбелязва, че са интубирани с буквата „Т”, като максималният брой точки при тези пациенти е 10Т, а минималният- 2Т. Самата скала е достъпна в интернет, както и с калкулатори за максимално улеснение на лекаря. 

 

Що се отнася до отварянето на очите, то бива: спонтанно, при повикване, при докосване или болков стимул или липсващо; вербалният отговор може да бъде - ориентиран, объркан, изговаря само определени думи, издава звуци, липсва вербален отговор; моторният отговор - изпълнява команди, локализира болка, нормална флексия, абнормна флексия, екстензия, липсва моторен отговор.

 

Когато има лимитиращ фактор като езикова бариера, увреден слух или глухота, увреда на зрението, парализа или друго, се отбелязва, че критерият не може да се тестува - NT (non testable). Местата, които могат да се стимулират болково за получаване на отговор са - върховете на пръстите, трапецовидният мускул, ушната мида, мястото над веждите, от което излиза nervus supraorbitalis.

 

Една много полезна модификация на GCS за прогнозиране на смъртността при пациентите с травма на главата e GCS-P (Glasgow Coma Scale + Pupil reactivity score), която оценява и зеничната реакция на светлина, оценява функцията на мозъчния ствол и помага за детайлната прогноза на изхода на болестта. При тази модификация от сумарния скор на GCS се изважда скорът на Pupil reactivity скалата и резултатът е GCS-P.

 

При деца над 5 години модифициране на скалата не е необходимо, при по-малките „изпълнява команди” и „ориентиран” не са уместни, затова има специална скала за тях. За целите на добрата практика, освен докладването на сумарния скор, е редно детайлно да се опише резултатът поотделно за отварянето на очите, моторния и вербалния отговор.

 

В ретроспективни анализи, в които са използвани регистри с травматични пациенти, резултатите от данните показват, че за целите на спешната медицина и по-опростени скали за оценка на съзнанието имат подобни резултати. Пример за по-опростена скала е FOUR скалата (Full Outline of Unresponsiveness) на Mayo Clinic, за която ще стане въпрос в следващата тема.