Системният лупус e нерядко заболяване. Това важи особено за развитите и развиващите се страни, към които спада и България. Има още едно становище, което насочва погледът ни към системните автоимунни заболявания и то е не без основание. Съвремието ни изобилства от вредности, некачествена храна, имунологични заболявания, които се потенцират взаимно. Вероятно поради това, имунните заболявания, какъвто е системният лупус еритематодес, се наричат още болести на бъдещето.

 

Хубавото в случая е, че и съвременната медицина достига висоти, които позволяват ранно диагностициране и най-вече сравнително успешно лечение на тези заболявания. В голяма степен най-трудно е самото поставяне на диагноза. За това напомнянето и алармирането към редките заболявания се осъществява в специални форуми и събития. „Дните“ на дадена болест целят да „светнат червена лампа“ в мислите на медицинската и немедицинска аудитория. Такъв е и денят 10-ти май всяка година за системния лупус.



Лупусът е велик имитатор и може да прилича на всяка друга болест

При него притичат процеси на прогресивно и тежко увреждане на организма от собствени антитела. Първо е добре да се запомни, че в тази болест няма нищо типично. И все пак - засягат се главно жени и то в млада възраст. Останалите хора в никакъв случай обаче не са защитени. Връзката на половите хормони с активността на болестта не е за подценяване. Лупусът протича с фази на активност и ремисия, която обикновено настъпват в следствие на лечението, а не спонтанно.

 

Има някои оплаквания и симптоми, които обикновено насочват мислите ни в посока лупус. Към тях спада характерното зачервяване на лицето по типа на пеперуда, различни раздразнения по тялото, засилващи се след огряване от слънце (фоточувствителност). Афти по устната лигавица, косопад, анемия, отслабване дооформят типичната пъстра картина на болестта.

 

В по-напредналите и „разгърнати„ форми на могат да се срещнат оплаквания, имитиращи бъбречни, стомашно-чревни, белодробни, кръвни, кожни и дори неврологични болести. В кръвната картина може да се открие висок креатинин, тежки отклонения в дейността на костния мозък, завишени чернодробни маркери, висока утайка, голяма загуба на белтък в урината и т.н. Нерядко се установява една продължителна, леко завишена температура около 37,5 о С, която не може да се свърже с друга причина.

 

Оплакванията на болните зависят от това кои органи и системи са засегнати. Нерядко са полиорганни поради ангажиране на целия организъм. Възможно е да се открият изливи в коремната кухина, в белия дроб, около сърцето. Една от най-тежките прояви на болестта е т.нар. цереброваскулит, при която се засяга централната нервна система. Дори и след проведено лечение е възможно да останат трайни последствия в нейните структури.


Какво може да ни помогне за правилно поставяне на диагнозата?

Не бива и не може още при първи симптоми да се мисли за системно заболяване на съединителната тъкан, каквото е системния лупус еритематодес. Дори и това да е от страх да не се пропусне болестта, може да се направят много други грешки от свръхдиагностициране. Има една максима в медицината, че „когато видиш следа от копито, по-вероятно е от кон, отколкото от зебра.“

 

NEWS_MORE_BOX

 

Когато обаче при даден болен има нетипично протичане на болестта, липса на ефект от стандартно лечение или комбинация от няколко специфични симптома, трябва да се изключи системно заболяване. Особено, ако се касае за млади жени или състоянието се е влошило след раждане. Обръщането към лекар и изследването на няколко имунологични теста биха могли бързо да разрешат съответния казус.

 

Препоръчват се тестване на АNA профил, кръвна картина, урина, белодробна снимка, ехография на коремни органи и правилната им интерпретация от опитен специалист. Нерядко е застъпването на системния лупус с други автоимунни заболявания. Ранното и правилно поставяне на диагнозата създава възможност за бързо започване на съответното лечение. Днес надеждите в тази сфера са много големи поради все по-качествените и модерни лекарствени молекули, които се изобретяват.