Разгледах физиологичните системи за оценка на тежестта на травмата и приложението им в спешната медицина и интензивното лечение. Тук ще обърна внимание на останалите системи - анатомичните, комбинираните и специализираните.

 

Що се отнася до анатомичните скали за оценка, те са доста на брой. Целта им е да разгледат анатомичните аспекти на травматичната увреда по системи и органи в човешкото тяло. Една от тях е AIS (abbreviated injury score), която е съкратена и проста, и отчита количествено травмите по системи.


 

Първоначално е създадена за пациенти, претърпели автомобилни катастрофи, но успешно оценява и други травми. Степенува уврежданията във възходящ ред, по нарастване на тежестта им - степен 1 (лека травма) до степен 6 (травма, несъвместима със живота). Има варианти за всички анатомични области в тялото, като те са достъпни в сайта на American Association for the surgery of trauma. AIS не отразява добре комбинираните ефекти на множествената травма, но е в основата на ISS системата (injury severity score).


ISS системата оценява множествените травми при пациента. Тя се изчислява като сума от квадратите на най-високите AIS резултати в трите най-увредени региона. Може да се отчита само по една травма на регион (най-тежката), като регионите в човешкото тяло се разделят на 6 основни- гръден кош, корем, глава и шия, лице, висцерален таз, костен таз и  крайници. Резултатите от ISS са от 1 до 75, като всеки пациент с AIS 6 в някой регион , има ISS 75. 

 

ISS има няколко ограничения - не отразява повече от една травма в един регион, съсредоточава се върху трите най-увредени региона и пренебрегва самостоятелното значение на черепно-мозъчните травми за смъртността. Тази система служи за прогнозиране на смъртността и предвиждане на развитието на посттравматична полиорганна недостатъчност. Друга система, която прогнозира полиорганна недостатъчност при травматични пациенти е AP (anatomic profile), за нея са необходими по-сложни изчисления, но тя отчита тежестта на коремните и черепно-мозъчните травми за смъртността, както и всички травми в даден регион.

 

Съществува модифицирана ISS система - NISS (New injury severity score), която отчита трите най-тежки травми, независимо в кой регион се намират. Проучвания показват, че тя превъзхожда класическата ISS система. Друга подобна е ICD - 9 ISS системата, която използва кодирани нозологични единици от международната класификация на болестите (ICD) за да означи травмите в различните региони. Тази система определя и рисковите фактори за оцеляването на пациента от всяка категория. Най-новата ICD система за прогнозиране на смъртността при травма е Trauma Mortality Prediction Model ICD - 9, практически тя може да се използва от всяка болница, която работи с ICD системата от кодове. Последната анатомична скала, която ще споменем, е PATI (Penetrating Abdominal Trauma Index). Тя определя оперативния риск при проникващи коремни травми.

 

Комбинираните системи за определяне на тежестта на травмата съчетават физиологични и анатомични параметри. Пример за комбинирана скор система е TRISS- комбинация между RTS (Revised Trauma Score) и ISS (Injury Severity Score), като тя има вариации в зависимост от механизма на травмата, отчита и възрастта на пациента. Подобрената версия на TRISS e ASCOT (A severity characterization of trauma), която включва AP (anatomic profile) вместо ISS и кодираната RTS (с) скала, в която пак се взема предвид възрастта.

 

Специализираните травма скор системи са създадени за оценка на специфични усложнения или нужди, които касаят травматичните пациенти. Пример за това са системите, които определят нуждата от масивни хемотрансфузии при пациентите. За масивна трансфузия се счита преливането на 10 единици кръв в рамките на 24 часа от приема в спешното отделение. Тези системи отчитат и изчисляват физиологични критерии като - систолично налягане, сърдечна честота, температура, както и лабораторни критерии като - нива на хемоглобин, INR, дефицит на базите. Вземат се предвид механизмът на травмата и резултатите от фокусираната коремна ултрасонография при травма (FAST).

 

В заключение, въпреки несъвършенствата си, травма скор системите остават важна прогностична част, определяща поведението в спешното отделение и отделението по интензивни грижи. Бъдещи и настоящи проучвания работят за подобряване на методологията в оценяването на тежестта на травмите и изхода от болестта.