Синузитът, освен трудно поносим и мъчителен, понякога е и източник на опасни усложнения.
От него боледуват по-често децата, отколкото възрастните. Рядко е изолирано състояние и поне в началото си се развива на фона на ринит, хрема, настинка или някакво общо вирусно или бактериално заболяване.
Накратко за синусите
Те представляват чифтни образувания, наречени още околоносни кухини. Разполагаме общо с по 4 чифта – два максиларни (на горната челюст), два фронтални (челни), два в решетъчните кости и два сфеноидални. Всеки от тях e с изход в носната кухина.
Синузите имат роля в затоплянето на вдишвания въздух, също така взимат участие в резонацията на гласа. Съществува и теория, според която синусите са еволюционен начин за олекотяване на костите, изграждащи черепа.
Как възниква синузитът?
Лигавицата, която тапицира околоносните кухини, е естествено продължение на същата в носа. Ето защо при всяко заболяване, дори и да е лека хрема и настинка, лигавицата на синусите неизбежно се ангажира малко или повече в процеса.
Предразполагащи фактори за развитие на синузит са състояния, свързани със затруднено дрениране на синусите към носната кухина поради една или друга причина. Пречката може да се дължи на оточна лигавица – както е при алергичните ринити, или пък на механични препятствия – при изкривена носна преграда или различни сраствания.
Произход за максиларен синузит понякога е болен зъб – пулпит или периодонтит.
Причинителите на синузита почти винаги са бактерии – стафилококи, стрептококи, пневмококи и др.
Кои са симптомите?
Обикновено по врема на простудното заболяване, или дори в периода на неговото подобрение се появява влошаване на състоянието. То може да се съпътства и от общи прояви – повишена температура или треска, влошен апетит, умора, отпадналост.
Местните прояви са характерни и отчасти зависят от това в кой синус е възпалението. На първо място по честота е максиларният синузит, следван от етмоидалния (този на решетъчната кост) и фронталния.
- Секрецията
Белег за засягане на синусите е увеличаването обема на секретите, които в началото са слузни, а при задълбочаване на бактериалната инфекция приeмат слузно-гноен вид, може да се сгъстят и да придобият окраска от жълто-зелената гама. Това важи особено силно по отношение на синузита, причинен от болен зъб. Тогава секретът е с неприятна миризма.
Приместите с кръв не са изключени, особено когато става въпрос за грип. Проблем при синузита е и когато секрецията спре – поради запушване изхода на синуса.
- Болката
Набъбналата лигавица обикновено възпрепятства оттичането на секрета от синусите. Натрупването му вътре в тях се съпровожда с повишаване на налягането, израз на което е болката и тежестта в областта.
Обикновено главоболието е по-изразено сутрин, а следобед остава усещане за тежест и пълнота. Болката се засилва при навеждане на главата.
При максиларен синузит тя е в областта на бузите. При етмоидален болката се появява в корена на носа и вътрешния очен ъгъл, където може да има и подуване сутрин.
Синузитът може да е коварен
При непровеждане на лечение гнойният синузит е възможно, поради близостта си с много структуи, да има усложнения – на орбитата на очната ябълка и вътречерепни. Разпространението на причинителите става както по кръвен път, така и директно.
Хората, които често страдат от синузит, са свикнали, че са предразположени към него. Това може да стане източник на опасна заблуда. Такива хора при поява на силно и нетърпимо главоболие може да го отдадат на синузит, когато в действителност става въпрос за животозастрашаващ менингит, и да се забавят в търсенето на лекарска помощ.
Как да подходим?
С лечение, разбира се! Всеки от описаните симптоми е повод за посещение на специалист, който ще прецени състоянието. Основни елементи в терапията са обикновено антибиотичните препарати и средства за отбъбване на носната лигавица.
Важно е болният незабавно да потърси помощ при белезите на влошаване:
- Неспадане на високата температура до 3-4 дни от лечението;
- Усилване на главоболието до нетърпимо;
- Гадене и повръщане;
- Болка и скованост във врата.
Своевременното лечение намалява риска както от усложнения, така и от хронифициране на състоянието.
