Преходната загуба на съзнание обикновено се нарича припадък и включва не само синкоп, но и групата на епилептични припадъци, психогенни и други редки различни причини. Това, което отличава синкопа от другите форми на преходна загуба на съзнание, е неговата патофизиология. Тя се изразява в преходна глобална мозъчна хипоперфузия поради ниско периферно съпротивление и/или нисък сърдечен дебит.

 

Преходната загуба на съзнание се дефинира като състояние на реална или очевидна загуба на съзнание и се характеризира с амнезия за периода на безсъзнание, нарушен двигателен контрол, липса на реакции и кратка продължителност. Понятието пресинкоп обикновено описва състоянието на пациентите, което настъпва в момента преди те да загубят съзнание, т.е. представлява продром на съпътстващото състояние.


 

Синкопът е изключително често срещан в общата популация с кумулативна честота на първия епизод на синкоп около 10% при пациенти на възраст до 80 години. При липса на структурно или електрическо сърдечно заболяване, прогнозата по отношение на риска от смърт и животозастрашаващи събития е много добра. Рискът за пациента се крие в опасността от рецидиви на състоянието и потенциални физически наранявания, които могат да настъпят в резултат на преходната загуба на съзнание.

 

Класификацията на синкопа го подразделя на три основни големи категории:

  • Рефлексен (неврално-медииран),
  • Синкоп, дължащ се на ортостатична хипотония и
  • Сърдечен синкоп.

В групата на рефлексния синкоп попадат различни ситуации. Най-чест е ортостатичният вазовагален синкоп, който настъпва обикновено при изправяне, при страхова реакция или вземане на кръв. Ситуационният рефлексен синкоп винаги има ясен провокиращ момент - например кашлица, бурен смях, уриниране, екстремно физическо натоварване.

 

Синкопът, дължащ се на ортостатична хипотония, винаги е свързан с рязко понижаване на стойностите на артериалното налягане. Това може да стане под влиянието на много фактори - да бъде лекарствено медиирано, свързано със загуба на вътресъдов обем, например при обилна хеморагия по някаква причина. Първична автономна недостатъчност или вторично настъпила такава в резултат на заболяване, което засяга вегетативната нервна система - диабет, увреждане на гръбначния стълб, амилоидоза също могат да са отговорни за епизодите на ортостатична хипотония. При автономната недостатъчност не настъпва симпатикусова вазоконстрикция в отговор на право положение на тялото.

 

Третата основна група синкопи са сърдечните синкопи. Те могат да са провокирани от сърдечна аритмия - било то брадикардия или тахикардия - камерна или надкамерна. От друга, страна някои структурни заболявания на сърцето също могат да бъдат причина за настъпване на сърдечен синкоп. В това число се включват аортна стеноза, хронична обструктивна кардиомиопатия, остър миокарден инфаркт и някои животозастрашаващи заболявания, като аортна дисекация, белодробен емболизъм и перикардна тампонада.

 

Независимо от подлежащата причина за настъпване на някоя от трите основни групи синкоп ниското артериално налягане и глобалната мозъчна хипоперфузия представляват крайния общ механизъм за настъпването му. Внезапното прекъсване на мозъчния кръвоток в продължение на 6–8 сек. може да причини загуба на съзнание. Систолно артериално налягане 50–60 mmHg на сърдечно ниво, т.е. 30–45 mmHg на мозъчно ниво в право положение, причинява загуба на съзнание.

 

От патофизиологична гледна точка синкопът може да бъде резултат от ниско периферно съдово съпротивление, нисък сърдечен дебит или в повечето случаи комбинация и от двете.

 

Клиничната оценка на пациентите с реализиран един или няколко епизода на преходна загуба на съзнание е изключително важна, защото тя определя и терапевтичното поведение. Анамнезата снета от пациента и очевидци има ключова роля. Получаването на информация относно провокиращ момент, прием на медикаменти или съобщаване на известна сърдечносъдова патология са от изключителна важност за класифициране на синкопа.

 

Инструменталните изследвания включват ЕКГ, мониторно ЕКГ наблюдение, ехокардиография, тест с наклон на тялото.

 

Лабораторните изследвания и консултацията с невролог с провеждане на ЕЕГ са задължителни в диференциално диагностичен план за изключване на други възможни причини, отговорни за преходна загуба на съзнание.

 

Референции:

https://www-escardio-org.translate.goog/Journals/E-Journal-of-Cardiology-Practice/Volume-13/role-of-tilt-table-testing-in-syncope-diagnosis-and-management?_x_tr_sl=en&_x_tr_tl=bg&_x_tr_hl=bg&_x_tr_pto=sc