Синкопът е краткотрайна загуба за съзнание, която настъпва внезапно, но отминава бързо. Има продължителност не повече от 20 секунди и е резултат от преходна общомозъчна хиоперфузия (намалено оросяване на мозъка). Възстановяването на пациента е бързо и спонтанно и рядко е налице отпадна общомозъчна симптоматика.
Синкопът има своите продроми (предвестници), които се изразяват в замайване, виене на свят, изпотяване, отпадналост. Рядко пациентите имат ретроградна амнезия и обикновено могат да обяснят какво се е случило. При по-възрастните такива може и да отсъства спомен за това.
Причините за настъпване на синкопа са многобройни и обвързани със заболявания от различни системи. Затова такива пациенти трябва да бъдат изследвани много детайлно, а уточняването им понякога е трудно. Съществува и понятието пресинкоп, като при това състояние пациентът има продроми на синкопа и усещане, че той ще се случи, но това не става. Това състояние също изисква проследяване на болния.
Видове синкоп
- Рефлекторен( невромедииран). Този вид е резултат от превалиране на вегетативната нервна система. Може да бъде вазовагален, ситуационен и др. Понякога елементарни занимания, като кашлица, кихане, след дефекация или микция (уриниране) могат да провокират този вид синкоп.
- Синкоп поради ортостатична хиотония. При него е ниско артериалното налягане в изправено положение. Може да е резултат от предозиране на медикаменти понижаващи артериалното налягане. Други причини са загубата на обем или недостатъчност на вегетативната нервна система.
- Сърдечни синкопи. В тази рубрика попадат всички ритъмни нарушения или структурни заболявания на сърцето, които могат да се изявят със синкоп. Най-често това са пациентите с Ао стеноза, особено когато тя е високостепенна. От ритъно - проводните нарушения често се изявяват със синкопи болестите на синусовият възел и нарушенията на АВ- проводимостта.
Нерядко някои други болестни състояния могат да бъдат объркани със синкопа. Това са например преходните нарушения на мозъчното кръвообръщение или т.нар. транзиторни атаки, които обаче отшумяват за по- дълъг период от време- до 24 часа. Хипогликемията, интоксикацията с някои вещества или медиаменти са също добри имитатори. Някои видове епилептични припадъци или хипоксията също могат да заблудят поставянето на диагнозата.
Диагностичен подход
Тези пациенти подлежат на много подробно изследване. Необходимо е насочено да се търси сърдечна патология посредством регистриране на ЕКГ и ехокардиография. Чрез тях могат да се открият налични ритъмно-проводни и структурни сърдечни заболявания. Понякога дори е необходимо провеждането на по-дълъг ХолтерЕкг запис за регистриране на аритмогенен синкоп.
Каротидният масаж се прилага на пациенти, при които отсъства атеросклеротично засягане на сънните артерии. В легнало положение се извършва масаж последователно и на двете артерии за няколко секунди. Той се отчита, като положителен тогава, когато се регистрира сърдечна пауза по-дълга от 3 секунди или спад на артериалното налягане с поне 50 mmHg от изходната стойност. Интересен и полезен метод е провеждането на тилт-тест. Той се състои от следните действия - след кратък престой на пациента в хоризонтално положение той рязко се вертикализира. Регистрират се измененията на пациента, които настъпват при тази реакция, при която кръвта рязко напуска горната половина на тялото и по силите на гравитацията се насочва под диафрагмата. Този тест е особено полезен за по-детайлното оценяване на вида на синкопа при тези болни.