Синкопът е краткотрайна  загуба за съзнание, която настъпва внезапно, но отминава бързо. Има продължителност не повече от 20 секунди и е резултат от преходна общомозъчна хиоперфузия (намалено оросяване на мозъка). Възстановяването на пациента е бързо и спонтанно и рядко е налице отпадна общомозъчна симптоматика.

Синкопът има своите продроми (предвестници), които се изразяват в замайване, виене на свят, изпотяване, отпадналост. Рядко пациентите имат ретроградна амнезия и обикновено могат да обяснят какво се е случило. При по-възрастните такива може и да отсъства спомен за това.

Причините за настъпване на синкопа са многобройни и обвързани със заболявания от различни системи. Затова такива пациенти трябва да бъдат изследвани много детайлно, а уточняването им понякога е трудно. Съществува и понятието пресинкоп, като при това състояние пациентът има продроми на синкопа и усещане, че той ще се случи, но това не става. Това състояние също изисква проследяване на болния.
 

Видове синкоп

 


  1. Рефлекторен( невромедииран). Този вид е резултат от превалиране на вегетативната нервна система. Може да бъде вазовагален, ситуационен и др. Понякога елементарни занимания, като кашлица, кихане, след дефекация или микция (уриниране) могат да провокират този вид синкоп.
  2. Синкоп поради ортостатична хиотония. При него е ниско артериалното налягане в изправено положение. Може да е резултат от предозиране на медикаменти понижаващи артериалното налягане. Други причини са загубата на обем или недостатъчност на вегетативната нервна система.
  3. Сърдечни синкопи. В тази рубрика попадат всички ритъмни нарушения или структурни заболявания на сърцето, които могат да се изявят със синкоп. Най-често това са пациентите с Ао стеноза, особено когато тя е високостепенна. От ритъно - проводните нарушения често се изявяват със синкопи болестите на синусовият възел и нарушенията на АВ- проводимостта.


Нерядко някои други болестни състояния могат да бъдат объркани със синкопа. Това са например преходните нарушения на мозъчното кръвообръщение или т.нар. транзиторни атаки, които обаче отшумяват за по- дълъг период от време- до 24 часа. Хипогликемията, интоксикацията с някои вещества или медиаменти са също добри имитатори. Някои видове епилептични припадъци или хипоксията също могат да заблудят поставянето на диагнозата.

NEWS_MORE_BOX


 

Диагностичен подход

Тези пациенти подлежат на много подробно изследване. Необходимо е насочено да се търси сърдечна патология посредством регистриране на ЕКГ и ехокардиография. Чрез тях могат да се открият налични ритъмно-проводни и структурни сърдечни заболявания. Понякога дори е необходимо провеждането на по-дълъг ХолтерЕкг запис за регистриране на аритмогенен синкоп.

Каротидният масаж се прилага на пациенти, при които отсъства атеросклеротично засягане на сънните артерии. В легнало положение се извършва масаж последователно и на двете артерии за няколко секунди. Той се отчита, като положителен тогава, когато се регистрира сърдечна пауза по-дълга от 3 секунди или спад на артериалното налягане с поне 50 mmHg от изходната стойност. Интересен и полезен метод е провеждането на тилт-тест. Той се състои от следните действия - след кратък престой на пациента в хоризонтално положение той рязко се вертикализира. Регистрират се измененията на пациента, които настъпват при тази реакция, при която кръвта рязко напуска горната половина на тялото и по силите на гравитацията се насочва под диафрагмата. Този тест е особено полезен за по-детайлното оценяване на вида на синкопа при тези болни.