Синхронизираната електрическа кардиоверсия може да бъде използвана, когато пациент има пулс, но сърдечният му ритъм не е нормален и трябва да бъде лекуван. В много случаи, когато се изисква кардиоверсия обаче, потърпевшият няма пулс и процедурата се извършва с цел възстановяване на електрическата активност на сърцето. Това е известно като дефибрилация или несинхронизирана кардиоверсия.

 

Дефибрилация (несинхронизирана кардиоверсия)


Този тип кардиоверсия се използва, когато човек няма пулс. Тъй като това очевидно е животозастрашаващо състояние, бързото лечение както с кардиоверсия, така и с лекарства, използвани за възстановяване на сърдечния ритъм, е от решаващо значение. Някои сърдечни аритмии са чести при липса на пулс.

 

Камерната (вентрикуларна) фибрилация (Vfib) е състояние, при което електрическите сигнали в сърдечния мускул стават хаотични. Фокусиран електрически шок, доставен до по-голямата част от сърдечния мускул, се използва за дефибрилация или спиране на дезорганизираните електрически импулси, които го причиняват.

 

Дефибрилацията кара повечето клетки на сърдечния мускул да се съкращават едновременно. Този внезапен „шок“ дава шанс на естествените пейсмейкъри в сърцето, разположени в дясното предсърдие, да си възвърнат контрола върху темпото и честотата на сърдечния ритъм. Тази форма на кардиоверсия се използва с надеждата за възстановяване на сърдечния пулс и ритъм.

 

Дефибрилацията може да бъде използвана и при по-рядка причина за внезапен сърдечен арест, известна като безпулсова вентрикуларна тахикардия. При тази сърдечна аритмия сърцето на пациента бие в организиран ритъм, но твърде бързо, за да може сърцето да се напълни с кръв между ударите и да поддържа кръвния поток. Нормалният пулс при повечето хора е между 60 и 100 удара в минута. При вентрикуларна тахикардия честотата може да достигне до 220 удара в минута. Бързият ритъм и неспособността на сърцето да изпомпва кръв правят този ритъм фатален.

 

Синхронизирана кардиоверсия

Понякога бързият пулс при тахикардията все още е организиран ритъм. Тогава ударите на сърцето се случват твърде бързо, за да бъде ефективно изпомпването на кръв към тялото. Тъй като е вероятно все още потърпевшият да бъде в съзнание с този ритъм, се използва различен тип кардиоверсия.

 

Електрическият импулс трябва да бъде доставен с точност, така че да е синхронизиран с ритъма на сърцето. Когато дефибрилаторът е в режим на синхронизация, той следи сърдечния ритъм, за да бъде сигурно, че доставя удари в точното време.

 

По време на случаи на изключително бърза тахикардия, електрически шок, доставен точно в точния момент от цикъла на сърдечния ритъм, може да доведе до по-голям шанс за успешно кардиоверзио.

 

Референции:
1. American Heart Association. Cardioversion
2. American Heart Association. Implantable cardioverter defibrillator (ICD)
3. January CT, Wann LS, Alpert JS, et al. 2014 AHA/ACC/HRS guideline for the management of patients with atrial fibrillation: a report of the 4. American College of Cardiology/American Heart Association Task Force on Practice Guidelines and the Heart Rhythm Society