Синдромът на Татън-Браун-Рахман (TBRS), известен също като синдром на свръхрастеж DNMT3A, е идентифициран за първи път през 2014 г. TBRS е сложно мултисистемно заболяване, включващо много различни тъкани, като нервната система, мускулите и кръвта.

 

Синдромът на Татън-Браун-Рахман (TBRS) се свързва с висок ръст, повишено тегло и/или голяма обиколка на главата (макроцефалия). Засегнатите от нарушението лица обикновено имат леки до тежки интелектуални затруднения, както и малки, но отличителни лицеви деформации. Има различни други симптоми, свързани със синдрома на Татън-Браун-Рахман, като нисък мускулен тонус, проблеми с поведението, психични нарушения, ортопедични проблеми, сърдечни дефекти и аутизъм, но не при всички засегнати лица се съобщава за всяка клинична находка на състоянието и синдромът варира значително по своята тежест.


 

Синдромът на Татън-Браун-Рахман се причинява от мутации на гена DNMT3A, които присъстват във всички клетки на тялото. Повечето патогенни варианти на ген DNMT3A възникват спонтанно (de novo), което означава, че не се предават от родител. Въпреки това някои лица унаследяват разстройството от засегнат родител по автозомно-доминантен модел. Към 2022 г. приблизително 300 лица са били диагностицирани със синдром на Татън-Браун-Рахман (TBRS), въпреки че броят на хората с TBRS вероятно е много по-висок.

 

Тежестта и симптомите на TBRS варират в различните случаи. Засегнатите лица трябва да се консултират със своя лекар, за да определят рисковете за специфични симптоми и план за лечение.

 

Засегнатите от синдром на Татън-Браун-Рахман са изложени на повишен риск от дефекти на лицето, които включват ниско поставени вежди, изпъкнали горни централни резци, закръглено лице и цепки, които се образуват между долните и горните клепачи (тесни палпебрални фисури).

 

Повечето лица със синдром на Татън-Браун-Рахман имат по-голяма обиколка на главата от средната при раждане (макроцефалия) и/или висок ръст. Много засегнати лица са с наднормено тегло и могат да бъдат диагностицирани със затлъстяване.

 

Интелектуалното увреждане може да варира при различните пациенти, със спектър от леки до тежки проблеми. Пациентите също изпитват изоставане в развитието, което може да засяга двигателната функция, речта, когнитивните способности и социалните умения. Тежестта на изоставане в развитието варира при различните пациенти, въпреки че уменията за невербално разсъждение (способността за разбиране и анализиране на информация, както и за разрешаване на проблеми с помощта на визуални или практически разсъждения) изглеждат по-значително засегнати при тези лица, отколкото вербалното разсъждение (способността за анализиране на информация и решаване на проблеми, използвайки мотиви, основани на езика).

 

Психичните и поведенческите разстройства са често срещани при лица със синдром на Татън-Браун-Рахман и могат да приемат различни форми. Най-честото психично разстройство при пациенти с TBRS е разстройство от аутистичния спектър. Други психиатрични и поведенчески проблеми, които са идентифицирани при пациенти с TBRS, включват тревожност, агресия, психотични разстройства, биполярно разстройство, обсесивно поведение и компулсивно хранене (преяждане).

 

Синдромът на Татън-Браун-Рахман (TBRS) се причинява от патогенни варианти в гена DNMT3A (ДНК метилтрансфераза 3 алфа), който кодира информация за синтезата на ензима DNMT3A. Функцията на DNMT3A не е напълно разбрана, но се смята, че този ензим е отговорен за метилирането на ДНК. Метилирането е процес, включващ добавянето на метилови групи към ДНК. Метилирането води до потискане на транскрипцията. Пациентите с TBRS имат патогенни варианти на гена DNMT3A, които пречат на ензима DNMT3A да функционира правилно, причинявайки предполагаемо намалено метилиране (хипометилиране) на ДНК.

 

Много от идентифицираните генни варианти са уникални за засегнатия човек. Повечето от тези варианти не се унаследяват, но възникват за първи път в засегнатото лице (унаследяване de novo), въпреки че се срещат и наследствени варианти на заболяването. Вариантите на DNMT3A са автозомно-доминантни. Автозомно-доминантни генетични заболявания възникват, когато е необходимо унаследяването само на едно копие на неработещ ген, за да причини определено заболяване. Неработещият ген може да бъде унаследен от всеки родител или може да бъде резултат от променен (мутирал) ген в засегнатото лице. Рискът от предаване на неработещия ген от засегнат родител на потомство е 50% за всяка бременност. Рискът е еднакъв за мъжете и жените.

 

Референции:
1. Chen M, et al. Tatton-Brown-Rahman syndrome associated with the DNMT3A gene: a case report and literature review. Chinese Journal of Contemporary Pediatrics
2. Lennartsson O, et al. Case report: Bilateral epiphysiodesis due to extreme tall stature in a girl with a de novo DNMT3A variant associated with Tatton-Brown-Rahman syndrome
3. Tatton-Brown K, et al. Mutations in epigenetic regulation genes are a major cause of overgrowth with intellectual disability
4. National Organization for Rare Disorders (NORD). Tatton Brown Rahman Syndrome