Терминът “синдром на празничното сърце” започва да се употребява в медицинските среди от Филип Етингер и колеги през 1978 г.

 

Използват го за назоваване на смущения в сърдечния ритъм и проводните функции на сърцето в резултат на употреба на големи количества алкохолни напитки при пациенти, при които няма данни за други сърдечни заболявания.


 

Синдромът е открит след наблюдение на 32 епизода на аритмии при 24 пациенти, постъпили в болница поради тези оплаквания. Общото между всички била регулярната употреба на големи количества алкохол, съчетана с тежък запой в почивните дни преди постъпването в болница.

 

Най-често наблюдаваните нарушения били надкамерни тахиаритмии и предсърдно мъждене. Пациентите успявали да се възстановят след спиране на употребата на алкохол.

 

Отдавна е известно, че хроничната употреба на големи количества спиртни напитки води до промяна в структурата на сърдечния мускул, както и във функциите му. Това е предпоставка за появата на аритмии.

 

Holiday heart syndrome (HHS) може да се употребява за назоваване на аритмии, след остра алкохолна употреба, без значение от наличието на подлежащо сърдечно заболяване. Аритмогенният ефект на алкохола е зависим от дозата.

 

Дори скромни количества етилов алкохол могат да предизвикат аритмия при хора с пароксизмално предсърдно мъждене. Има данни за подобен аритмогенен ефект след употреба на марихуана с цел развлечение.

 

Директните ефекти на алкохола върху миокарда на предсърдията се изразяват в предизвикване на дисбаланс в автономната нервна система. Етанолът повишава симпатиковия тонус, той от своя страна повишава отделянето на адреналин и норадреналин, което води до повишено освобождаване на калций от саркоплазмения ретикулум.

 

Доказателство за повишаване на симпатиковата активност е и синусовата аритмия, която често се проявява при пациенти с алкохолна интоксикация. В последствие се активира и системата на парасимпатикуса с повишен вагусов тонус, който води до скъсяване на рефрактерния период за съкращение на предсърдията и също би могъл да е предпоставка за предсърдно мъждене.

 

Скорошни проучвания разкриват, че употребата на алкохол активира ензима стрес киназа JNK, която фосфорилира протеина CaMKT, което потенцира освобождаването на калций и с това улеснява настъпването на сърдечна аритмия. Смята се, че “изтичането” на калций от саркоплазмения ретикулум, както и разстройството на възбуждането и съкращението на кардиомиоцитите е основният механизъм на настъпване на предсърдно мъждене. Един от метаболитите на етанола - ацеталдехид води до локално възпаление и оксидативен стрес. Алкохолът променя рН вътре в клетката- малки количества водят до ацидоза, а големи до алкалоза.

 

Консумацията на алкохол влошава драстично състояния като обструктивна сънна апнея, артериална хипертония и затлъстяване.

 

Някои хора мислят, че алкохолът действа съдоразширяващо и заради това ще им помогне да не повишават кръвното налягане, ще ги предпази от инфаркт и инсулт, но това е абсолютна заблуда и на практика се случва точно обратното. Всичко изброено повишава риска както от проява на синдрома на празничното сърце, така и от дългосрочни поражения върху сърцето - дилатативна кардиомиопатия.

 

Анализ на ЕКГ при пациенти с HHS показва изменения като удължени QT интервал, PR и QRS комплекс. Те липсват при повечето пациенти с аритмии, които не са злоупотребили с алкохол.

 

При злоупотребата с алкохол камерните аритмии и атриовентрикуларния блок са по-рядко явление от предсърдното мъждене.

 

Дългосрочната употреба на алкохол може да увреди завинаги сърдечния мускул, черния дроб, бъбреците и други органи и системи.

 

Предсърдното мъждене и предсърдното трептене носят риск от тромбози. Проучвания демонстрират връзката между броя питиета за седмица и риска от системни тромбоемболии и инсулт. При мъжете са нужни около 27 стандартни алкохолни питиета за седмица, за да се повиши рискът от преждевременна смърт и съдов инцидент, а при жените - само 20.

 

До 14 питиета на седмица рискът е още сравнително нисък. Не съществува доза алкохол на седмица, която да се счита за “протектираща сърцето”, както беше популярно да се смята доскоро.

 

Алкохолът в умерени количества се консумира за удоволствие и разпускане в почивните дни, но не е средство за лечение, нито удължава живота.

 

Нещо повече, проучванията, извършвани преди години с доброволно участие на французи и италианци в идеално здраве, консумиращи вино, често са компрометирани от гледна точка на това, че за доброто сърдечно здраве на богатите французи заслуга имат високият стандарт на живот, качествената храна и редовната почивка, но не и алкохолът.

 

Библиография:

1. Ettinger PO, Wu CF, De La Cruz C Jr, Weisse AB, Ahmed SS, Regan TJ. Arrhythmias and the "holiday heart": alcohol-associated cardiac rhythm disorders. Am Heart J. 1978 May. 95 (5):555-6.
2. Tonelo D, Providencia R, Goncalves L. Holiday heart syndrome revisited after 34 years. Arq Bras Cardiol. 2013 Aug. 101 (2):183-9.
3. Voskoboinik A, Prabhu S, Ling LH, Kalman JM, Kistler PM. Alcohol and atrial fibrillation: a sobering review. J Am Coll Cardiol. 2016 Dec 13. 68 (23):2567-76. 

4. Pfeiffer D, Jurisch D, Neef M, Hagendorff A. [Alcohol and arrhythmias] [German]. Herz. 2016 Sep. 41 (6):498-502.
5. Uyarel H, Ozdol C, Gencer AM, Okmen E, Cam N. Acute alcohol intake and QT dispersion in healthy subjects. J Stud Alcohol. 2005 Jul. 66 (4):555-8.
6. Kosior DA, Filipiak KJ, Stolarz P, Opolski G. Paroxysmal atrial fibrillation following marijuana intoxication: a two-case report of possible association. Int J Cardiol. 2001 Apr. 78 (2):183-4. 
7. Thornton JR. Atrial fibrillation in healthy non-alcoholic people after an alcoholic binge. Lancet. 1984 Nov 3. 2 (8410):1013-5.

8. Yan J, Thomson JK, Zhao W, et al. Role of stress kinase JNK in binge alcohol-evoked atrial arrhythmia. J Am Coll Cardiol. 2018 Apr 3. 71 (13):1459-70.
9. Koskinen P, Kupari M, Leinonen H, Luomanmaki K. Alcohol and new onset atrial fibrillation: a case-control study of a current series. Br Heart J. 1987 May. 57 (5):468-73.

10. Mustroph J, Wagemann O, Lebek S, et al. SR Ca2+-leak and disordered excitation-contraction coupling as the basis for arrhythmogenic and negative inotropic effects of acute ethanol exposure. J Mol Cell Cardiol. 2018 Mar. 116:81-90. 
11. Aasebo W, Erikssen J, Jonsbu J, Stavem K. ECG changes in patients with acute ethanol intoxication. Scand Cardiovasc J. 2007 Apr. 41 (2):79-84.

12. Greenspon AJ, Schaal SF. The "holiday heart": electrophysiologic studies of alcohol effects in alcoholics. Ann Intern Med. 1983 Feb. 98 (2):135-9.
13. Engel TR, Luck JC. Effect of whiskey on atrial vulnerability and "holiday heart". J Am Coll Cardiol. 1983 Mar. 1 (3):816-8.
14. van Stigt AH, Overduin RJ, Staats LC, Loen V, van der Heyden MA. A heart too drunk to drive; AV block following acute alcohol intoxication. Chin J Physiol. 2016 Feb 29. 59 (1):1-8.
15. Scanlan MF, Roebuck T, Little PJ, Redman JR, Naughton MT. Effect of moderate alcohol upon obstructive sleep apnoea. Eur Respir J. 2000 Nov. 16 (5):909-13.
16. Ascherio et al. A prospective study of nutritional factors and hypertension among US men. Circulation. Nov 1992. 86(5):1475-84. 
17. Brunner S, Herbel R, Drobesch C, et al. Alcohol consumption, sinus tachycardia, and cardiac arrhythmias at the Munich Octoberfest: results from the Munich Beer Related Electrocardiogram Workup Study (MunichBREW). Eur Heart J. 2017 Jul 14. 38 (27):2100-6.
18. Ruigomez A, Johansson S, Wallander MA, Garcia Rodriguez LA. Predictors and prognosis of paroxysmal atrial fibrillation in general practice in the UK. BMC Cardiovasc Disord. 2005 Jul 11. 5:20.
19. Hald EM, Enga KF, Lochen ML, et al. Venous thromboembolism increases the risk of atrial fibrillation: the Tromso study. J Am Heart Assoc. 2014 Jan 2. 3 (1):e000483.

 

4565