Синдромът на замръзналото рамо и адхезивен капсулит на раменната става са два термина, чрез които се описва състоянието на болезненост и скованост в рамото. Скорошни определения на заболяването го описват като „състояние с неизвестна етиология, характеризиращо се с ограничаване както на активните, така и на пасивните движения в рамото без да са налице други заболявания, засягащи последното. Американската академия на ортопедичните хирурзи определя заболяването като „състояние с различна степен на тежест, характеризиращо се с прогресивно развитие на лимитация на активните и пасивни движения в рамото на фона на липса на отколонения в радиографската находка, с изключение на остеопения”.

 

Загубата и на пасивните движения в рамото е най-важната отличителна характеристика на заболяването, която го диференцира от други състояния, при които също са налице болезненост и ограничение на активните движения в рамото, но пасивните движения са запазени. Такива заболявания са например субакромиалния бурсит, калцифициращия тендинит, парциалното разкъсване на ротаторния маншон и др.


 

В зависимост от наличието или не на подлежащи заболявания или състояния, които могат да играят провокиращ фактор за появата на „замръзналото рамо”, синдромът се разделя на първично или вторично възникнал. За да се сложи определението „синдром на замръзналото рамо” е необходимо продължителността на симптомите да надхвърля поне 1 месец, както и оплакванията да са достигнали т.нар. „плато” фаза или да се влошават.

 

При пациентите с първично възникнал синдром на „замръзналото рамо” липсват анамнестични, клинични или радиографски данни за наличие на друго заболяване, което може да обясни появата на болка и ограничени движения в рамото. Три са фазите, които класически описват хода на заболяването: Фаза на „замръзване” (болкова фаза), фаза на сковаване (с ограничаване на активните и пасивни движения) и фаза на „размразяване (с постепенно възстановяване на движенията в рамото).

 

При пациентите с вторично възникнал „синдром на замръзналото рамо” обикновено се описва предшестващо началото на симптомите събитие, например травма, хирургична интервенция в областта и др.

 

Кого засяга синдромът на „замръзналото рамо”?

Синдромът на „замръзналото рамо” засяга най-често хората между 40 и 60 г. възраст. Честотата сред женския пол е по-висока всравнение с тази при мъжкия пол. По-голяма вероятност за поява на синдрома е установена и при пациентите със захарен диабет. Рядко синдромът засяга едновременно и двете рамене, по-често се среща последователното им ангажиране.

 

Кои са възможните причини за неговата поява?

Като най-вероятна се счита хипотезата за развитие на патология в тъканите, заобикалящи раменната става, отколкото за развитие на периартикуларен артрит. Макар да не се открива специфичен процес, който да обясни синдрома, няколко фактора могат да се окажат предразполагащи за неговата поява, а именно:

  • Травма;
  • Операция – както в раменната област, така и извън нея;
  • Възпалителен процес;
  • Захарен диабет;
  • Заболявания на цервикалния гръбнак;
  • Паркинсонова болест;
  • Хипер- и хипотиреоидизъм;
  • Исхемична болест на сърцето

Повечето пациенти съобщават за период на имобилизация (обездвижване) на рамото независимо поради каква причина.

 

Кои са симптомите на синдрома на „замръзналото рамо”?

В началната (болкова) фаза или фазата на „замръзването” характерни оплаквания са:

 

Постепенна поява на неясна, тъпа болка в мястото на инсерция на делтовидния мускул ;

Поява на болка при движения в рамото;

Непоносима болка през нощта, която води до невъзможно спане на засегнатата страна и в крайна сметка до сънна депривация;

Значително ограничение на активните и пасивни движения в рамото, свързани с неговата ротация – в най-висока степен е ограничена външната ротация на рамото.

 

Продължителността на първата фаза може да е в рамките на седмици до месеци

 

Във втората фаза (фазата на "замръзналото рамо), пациентите съобщават за поява на скованост и почти напълно ограничение на движенията в рамото. Болката не е водещ симптом вече. Ограничени са движенията на ръката над главата, настрани, кръстосването пред гърдите или отзад на гърба, трудно става и обличането. Средно втората фаза може да продължи около година.Често години след развитие на синдрома в едното рамо може да се засегне и контралатералното рамо.

 

В третата фаза (фазата на „размразяване”) се отбелязва постепенно раздвижване на рамото. Обикновено веднъж настъпила тази фаза, са необходими средно около 9 месеца, за да се възстанови напълно предишната подвижност в рамото.

NEWS_MORE_BOX

 

Как се поставя диагнозата и какво е лечението?

Синдромът на „замръзналото рамо” е клинична диагноза. Лабораторните и невроизобразителните техники имат за цел единствено изключване на друга подлежаща патология.

 

Заболяването има обикновено самоограничаващ се ход на протичане. За овладяване на болката е показан приемът на  различни групи болкоуспокояващи средства, в това число нестероидни противовъзпалителни средства или кортикостероиди. Физиотерапията и упражненията в домашни условия също намират приложение във всяка от фазите на заболяването.