Синдром на Сьогрен - да плачеш без сълзи

На света има много и най-разнообразни заболявания. Някои от тях остават дълго време неразпознати поради неглижиране на симптомите. Човек е подготвен да има физически дискомфорт, а например една нетипична сухота в очите и устата отдава на индивидуалите особености на организма си. Да, наистина, всеки от нас има своите различия, но когато едно оплакване възникне в хода на живота или е в степен, вкоято смущава ежедневието ни, е нужно да се потърси мнение на личния лекар и специлист.

 

Той е известен още като Сика (Sicca) синдром. Това е автоимунно заболяване, което може да съществува самостоятелно или като една от проявите на друга болест (най-често Прогресивна системна склероза, Системен лупус еритематозус, Ревматоиден артрит). При този синдром автоантитела атакуват и увреждат най-често жлезите, отговорни за производството на слюнка и сълзи. Причината за това все още не е напълно изяснена. Както повечето други автоимунни заболявания на съединителната тъкан, в основата се поставят генетичната предразположеност и въздействеие на околната среда (вируси, стрес). Болестта се наблюдава с повишена честота при членовете на една фамилия. Среща се предимно при жени в средна възраст.

 

Болните обикновено страдат от сухота в очите по типа на сух кератоконюнктивит. Оплакванията обикновено започват постепенно. При раздразване на очите има недостатъчно производство на сълзи. Такива реално не се отделят достъчно и при плач. Възникват по-лесно възпаления на очите, непрекъснато дразнене, трудност в затварянето или отварянето на клепачите. Не винаги сухотата в очите говори за това сериозно заболяване, въпреки, че честотата му е висока. Преди да се постави диагнозата е важно да се изключат всички други причини за наличните оплакванията

 

Описва се още липса на достатъчно слюнка в устната кухина (ксеростомия). Това предразполага за кариеси, възпаления и язви на венците, езика и бузите. По-често се срещат възпаления и конкременти в слюнчените жлези. Налага се болните често да пият по глъдка вода за да могат да сдъвчат храната си или да говорят добре. Болестта може да засегне и други жлези с външна секреция като например мастните и потните, както и органи и системи, изискващи течност за да функцонират правилно (бронхи, трахея, стави и други). В тези случаи има честа суха дразнеща кашлица, болки и скованост в ставите, болки в корема и т.н. Важно е да се знае, че болестта може да съществува и със съвсем бегли симптоми, които в последствие да прогресират, но и да отслабват. Има периоди на влошаване и фалшиво подобрение

 

При вторичния синдром на Сьогрен има оплаквания идващи от придружаващите ревматологични заболявания. Често се среща и в комбинация с друго автоимунно заболяване на черния дроб, щитовидната жлеза, кожата и други. Наблюдават се и други общи симптоми като отпадналост, отслабване на тегло, безапетитие, температура до 37,5 без друга причина за всичко това. Когато този синдром е първичен той може да бъде основа за възникване на по-нататъшно злокачествено кръвно заболяване (лимфом).

 

Въпреки, че пълно излекуване няма, съществуват методи за потискане активността на автоимунния процес и облекчаване на симптомите. В лекарствения списък влизат кортикостероиди, имуносуресори и други модулатори на имунологичната активност. Към тях се добавят нестероидни противовъзпалителни средства, изкуствени сълзи, овлажняващи кремове, препарати за стимулиране на слюнчената секреция и много други. Важно е да се спазват хигиенни мерки при миене на зъбите, отпушване на носа и начина на живот с цел предпазване от обезводняване и намаляване на лигавичните разязвявания. Въпреки сериозността на оплакванията болните имат шанс за един сравнително нормален живот, особено при добър ефект от прилаганото лечение. По-сериозна е прогнозата при тежките случаи и тогава, когато заболяването премине в злокачествен процес или е придружено от тежки съпътстващи заболявания.