Синдромът на Рейно е сравнително често срещано състояние, засягащо доставката на кръв към определени части на тялото. Основно засегнати са пръстите на ръцете и краката. Те могат да бъдат и частично въвлечени в процеса. Други афектирани органи са ушите и носа.
Симптомите се предизвикват от преходен и избирателен спазъм на кръвоносните съдове. В резултат се редуцира притока на кръв в съответния участък. Нaмаленият кръвоток променя цвета на засегнатaта област. В първия момент от настъпването на вазоконстрикцията кожата е в различна степен побледняла поради заниженото общо количество кръв в нея. След това цветът се променя в синкав, поради изчерпването на кислорода в кръвта. По време на тази фаза се появява чувството за студ в засегнатата част от тялото. Най-накрая, след спиране въздействието на провокиращите фактори, съдовете разширяват просвета си, по-голямо количество кръв постъпва в съответната област и участъкът се зачервява. През този период част от пациентите усещат изтръпване и пулсиране на въпросната област. Възможно е и преходно подуване на последнта.
Тези три етапа в кожната симптоматика са последователни и различно изразени при отделните пациенти.
Възможни са разнообразни усещания в засегнатата област - болка, скованост, изтръпналост, боцкане, мравучкане, но те не са задължителни в клиничната картина или са съвсем леко проявени при някои пациенти. При други са значително изразени и са причина за търсенето на лекарска помощ.
Отключващи фактори за горните промени са ниските температури на околната среда (екзогенни причини) или някои вътрешни фактори като раздразнение, стрес и други (ендогенни причини).
Феноменът на Рейно може да бъде предизвикан и от локално действащи върху тялото ниски температури като взимане на студен предмет от хладилника или измиване на ръцете със студена вода.
Всички изброени симптоми затрудняват фината моторика на пръстите на ръцете (ако синдромът се проявява там) и предизвикват дискомфорт. Тежките форми на Рейно се характеризират с по-изобилна симптоматика и нарушена трофика (изхранване) на тъканите, кръвоснабдени от засегнатите съдове.
Продължителността на атаката зависи от времето на експозиция на провокиращите фактори и скоростта на възстановяване, след прекратяване на действието им, и варира от минути до няколко часа.
Сред усложненията на синдрома са трофичните кожни язви и гангрената като краен етап на тъканна смърт. Тези промени се развиват при продължително персистиране на синдрома, без да е предприета терапия. Външните признаци за суха гангрена започват с образуване на червена ивица на кожата, която отграничава засегнатата зона от здравата тъкан. Умиращата тъкан е втвърдена и студена. Натискът върху нея е болезнен. При диабетно болни и много възрастни пациенти е възможно липсата на болкова симпроматика на афектираното място. Цветът на последното също търпи промени от червен, през кафяв до черен. След окончателната смърт на тъканта, областта се сбръчква, отделя се от околната здрава тъкан и отпада.
Описаното състояние изисква прием в болница, където раната да бъде хирургически обработена и да се започне медикаментозно лечение на синдрома.
Синдромът на Рейно се асоциира с автоимунното заболяване склеродермия. Една на всеки 16 жени и един на всеки 50 мъже с Рейно развиват склеродермия между 25- и 55-годишна възраст.
Феноменът на Рейно засяга над 20% от населението на земята над 18-годишна възраст. По-голямата част от хората са с лека степен на проявление на синдрома. Състоянието е по-често срещано сред жените в страните с по-студен климат.
