При синдром на Рейно обикновено се получава изтръпване на пръстите на крайниците. Пръстите стават студени, мени се цветът на кожата. Възможно е да се изпитва болка. Това състояние се дължи на свиването на малките кръвоносни съдове, при което кръвообращението се затруднява.

Има разлика между синдрома и болестта на Рейно. По принцип синдромът на Рейно може да бъде ранна форма на клинична проява на болестта. Дали това е така следва да се установи и при необходимост да се вземат мерки за предотвратяване на заболяването.

Заболяването най-често се дължи на системна склеродермия, дерматомиозит, фиброзиращ алвеолит, поражения на кръвоносните съдове на крайниците, болести на щитовидната жлеза, надбъбречните жлези, поражения на вегетативната нервна система, вибрационна болест, интоксикация с метали (олово, живак), хлорвинил. В много редки случаи синдромът на Рейно е признак за предклиничен стадий на развитие на туморно заболяване. Не е установена етиологията на заболяването. Вероятно има наследствено предразположение, както за появата на синдрома, така и за развитието на болестта.

Патогенезата на синдрома и болестта на Рейно е свързана с разстройство във функциите на симпатическите нерви.

Наблюдава се разминаване между осигурявания кръвопоток към китките и ходилата, който е много над локалните потребности.

В китките и ходилата като в никоя друга част на тялото „мрежата“ от кръвоносни съдове изобилства от артериовенозни анастомози, чиито отвори определят промяната на кръвопотока в крайниците.

Отворите на артериовенозите анастомози за разлика от артериите, и следователно кръвопотокът в дланите и стъпалата, за разлика от коронарния кръвопоток, не зависят от метаболитното регулиране, а се определя от нивото от импулсациите на симпатическите нерви.

Когато има повишаване на това ниво, то не може да се регулира, както в другите части на тялото и придизвиква рязко съпротивление на притока на кръв. Това води до локална исхемия – недостатъчно кръвоснабдяване на тъканите в крайниците – кожата, мускулите, костните фаланги.

Продължителността на пристъпа определя спепента на увреждане на тъканите (преходна дистрофия, некроза на меките тъкани, остеонекроза).

Има основание да се смята, че за появата на пристъпа се получава отделяне на прекомерно серотонин локално. Спазмът на кръвоносните съдове, който се случва в началния стадий на пристъпа, е последван от свиване на поскапилярните сфинктери, парализа на вените, при което побледняването на тъканите се замества с отичане и посиняване.

Обикновено засегнати са вътрешните пръсти на китките и стъпалата, в редки случаи на подобно изтръпване са подложени носът, ушите и брадичката.


Има три стадия на заболяването.
Първият е кратък. Тогава пристъпите са редки и за по няколко минути. Случва се обикновено при охлаждане на крайниците, например миене на ръцете със студена вода. Тогава внезапно се появява изтръпване на палците, след това парене и накрая болка. Пръстите стават хладни, бели. В такива случаи от полза е затоплянето на ръцете, дори и пристъпът да не е причинен от студ, а е следствие на вълнение или друг фактор. В този стадий не се наблюдава изменение на тъканите.

При втория стадий пристъпите продължават час, час и повече, стават чести, получава се отичане на тъканите. Няма причина за проявяването им.


При третия стадий пристъпът започва с промени в тъканите на пръстите. Образуват се мехури с хеморагично съдържимо, появяват се некроза, повърхностни язви, дистофични изменения на ноктите, а в тежките случаи остеолиза с деформация на засегнатите пръсти.
 


Продължението на материала можете да прочетете тук.