1. Какво представлява Синдромът на раздразеното черво?

Синдромът на раздразненото черво (Irritable Bowel Syndrome - IBS) е хронично функционално разстройство на стомашно-чревния тракт, характеризиращо се с хронична коремна болка и променена предимно моторна функция на червото. Приблизително 10 до 15% от възрастни и юноши имат симптоми, съответстващи на IBS. Те представляват значителен процент от всички амбулаторни посещения при специалист гастроентеролог.  Заболяването засяга два пъти по-често женския пол.


2. Какви са причините за възникаване на заболяването? 



За синдрома на раздразненото черво е характерно повишена активност на мускулите на дебелото черво, които се обуславят от промени в тонуса на автономната нервна система. В резултат на това възникват спазми на гладката мускулатура на червото, съпроводени с болкова симптоматика. Причината е нарушена регулация на оста мозък-черво. Механизмите за развитие на заболяването не са напълно изяснени. Познати са три водещи фактора: нарушена чревна перисталтика, повишена чувствителност на червата към външни стимули и психологически фактори като тревожност и депресия.


3. Как се проявява?


Най-характерният и трудно повлияващ се симптом е болката, която се появява през различни интервали от време. Интензитетът и продължителността ѝ са различни, обикновено намалява след дефекация или отделяне на газове. Друг чест симптом е  промяната в характера на дефекация - развива се запек или редуване на запек с диария, която е с функционален характер. Някои от пациентите съобщават и за чувство за подуване на корема. В допълнение към основните симптоми, хората с IBS могат да имат и оплаквания от общ характер като: главоболие, безсъние, обща отпадналост, болки в кръста. Симптомите на IBS могат да окажат влияние върху ежедневието на човек и могат да имат дълбоко психологическо въздействие. В резултат на това много от пациентите страдат от чувство на тревожност и депресия.


4. Как се поставя диагноза IBS?


Критериите за поставяне на диагнозата са постоянни или рецидивиращи оплаквания в продължение най-малко на 3 месеца, свързани с:

  • Коремна болка, облекчаваща се след дефекация;
  • Промяна в честотата на изхожданията и консистенцията на изпражненията;
  • Неправилен тип дефекация;
  • Чувство за подуване на корема;
  • Чувство на непълно изхождане;


Няма специфичен лабораторен маркер за IBS. За да се постави диагноза, задължително е изключването на алармиращи симптоми, като:

  • Необяснима загуба на тегло;
  • Установена анемия;
  • Наличие на кръв в изпражненията;
  • Наличие на нощни симптоми, събуждащи пациента от сън – коремна болка, диария;
  • Начало на симптомите след 50-годишна възраст;
  • Наличие на кръвни родственици с рак на дебелото черво, възпалителни чревни заболявания;
  • Повишена телесна температура;
  • Скорошно пътуване в страна, ендемична за паразитни заболявания;
  • Скорошна употреба на антибиотици;

 

5. Лечение

 

Симптомите на Синдрома на раздразненото черво често могат да бъдат повлияни при промяна във вашата диета и начин на живот. Универсален съвет не може да бъде даден. Първата стъпка в опитите да се намалят симптомите на IBS е изграждането на здравословна и балансирана диета, която цели:

  • Прием на малки порции храни;
  • Храненията трябва да бъдат на всеки 2-3 часа;
  • Прием на достатъчно количество течности- вода (1,5-2 л), напитки без захар, напитки без кофеин, стремете се да ограничите до минимум приема на газирани напитки;
  • Ограничаване приема на алкохол;
  • Избягване на храни с високо съдържание на мазнини като: пържени храни, сладкиши, чипс, торти;
  • Подсладители като сорбитол, (който може да бъде открит в някои сладкиши без захар, дъвки, в продукти за отслабване и продукти за диабетици), могат да причинят диария и да повлияят симптомите на IBS;
  • Приемът на преработени храни, съдържащо устойчиво нишесте, може да затрудни храносмилането;
  • Необходимо е увеличване приема на богати на фибри храни като плодове, зеленчуци, овесени ядки, кедрови ядки, пълнозърнест хляб;

 

Когато диетата не е достатъчна за облекчаване на симптомите при дразнимо черво, се започва медикаментозно лечение, насочено към основното оплакване – коремна болка, запек, диария или подуване на корема. Уместно е прилагането само на едно лекарство за определен период от време, след което да се оцени неговият ефект. Важно е от време на време да се спира лечението и да се прецени дали то е все още необходимо.