Синдромът на раздразненото дебело черво или т.нар. IBS – irritable bowel syndrome (колон иритабиле) е мотилитетно хронично-рецидивиращо широко разпространено заболяване, което засяга и двата пола, но по-често засегнати са жени и то в перименопауза. Средната възраст на развитие на заболяването при двата пола е 30-50 години.

 

Клиничната изява на заболяването е разнообразна и често може да имитира в известна степен възпалително гастро-интестинално заболяване (Крон, улцерозен колит), глутенова ентеропатия, хранителни алергии и др. Проявява се с нарушения в ритъма на дефекация – редуване на периоди с констипация с диарични изхождания, но обикновено по-доминиращо е едното състояние. Под констипация се разбира три или по-малко дефекации седмично. Променен е характерът на фецеса – изпражненията могат да са по-кашави или пък изтънени или твърди поради ректален спазъм; може да има слуз в изпражненията.


 

Другият по-дефинитивен симптом е коремната болка, която в повечето случаи се повлиява от дефекацията и се облекчава след дефекиране, но след това се появява отново. Тя обикновено не пречи на болните да спят вечер. Болката може да се бъде предизвикана от всякаква храна и се обостря при емоционално напрежение, както и останалите симптоми. Метеоризъм, ексцесивна флатуленция (газове) са други често срещани симптоми. При жените често симптомите се обострят около периода на менструация. Липса редукция на тегло у пациентите, което е важен белег. Физикално може да се наблюдава повишена чувствителност в определена коремна зона.

 

Сложен и труден е процесът на поставянето на диагнозата и изисква изключването на всички останали възможни заболявания в диференциално диагностичен план. Важно за поставянето на диагнозата е персистирането на симптомите в продължение на поне три месеца и наличие на поне два симптома от коремна болка, подуване, промени в ритъма на дефекация, промени в консистенцията на фецеса, промени в пасажа. 

 

В диференциално диагностичен план е важно да бъдат изключени редица заболявания: колоректален карцином (чрез колоноскопия и от лабораторните изследвания – желязодефицитна анемия и редукция на тегло); интестинални възпалителни заболявания (Крон, улцерозен колит) – чрез колоноскопия, наблюдава се също кървене, анемия, повишени CRP, CYE, системни кожни, очни и др. прояви; хеликобактер пилори инфекция (не много типично, но може да се прояви с подуване, промени в ритъма на дефекация и болки) – доказва се със серумен, фекален, дихателен тест или директно при гастроскопия; глутенова ентеропатия (чрез изследване на антиглиадинови IgA и IgG антитела и биопсия при гастроскопия от тънко черво); инфекциозни колити (изследване на фецес за микробиология); първичен склерозиращ холангит (алкална фосфатаза) и др.

 

Важно е да бъдат изключени и други екстраинтестинални заболяванияхипер- и хипотиреоидизъм (TSH, MAT, TAT, FT3, FT4), които често се проявяват съответно с констипация (хипотиреоидизъм) или диарични изхождания (хипертиреоидизъм).

 

Важно е да се отбележи и че изключването на глутенова ентеропатия не означава, че пациентът няма проблем с глутена – често се забравя в практиката т.нар. нецьолиакична глутенова сензитация, която представлява автоимунен отговор към глутена, без характерната вилозна атрофия и антиглиадинови антитела. Затова пациентът се поставя на безглутенова диета за поне няколко седмици или месец. Подобрението в симптоматиката е единственият кличен тест за доказване на нецьолиакичната глутенова сензитация.

 

Други хранителни алергии и непоносимости също могат да се маскират като синдром на раздразненото черво – напр. лактозната нетолерантност. Затова се провежда и лактозо-толерантен тест и при наличие на напоносимост, се изключват млякото и млечните продукти от диетата, което подобрява състоянието.

 

Много рядко някои бъбречни заболявания също могат да се проявяват с промени в ритъма на дефекация, така че скринингово не е излишно да се изследва поне креатинин и урея и да се пресметне креатининовия клиърънс.

 

Рядко, но все пак възможно, при жени гинекологични проблеми, поликистоза и др. могат също да се проявят подобно, затова е добре да се направи една обстойна абдоминална ехография.

 

Синдромът на раздразненото дебело черво е диагноза на изключването!

 

Често колон иритабиле е свързан с психо-емоционален стрес и травми и психични разстройства (тревожно разстройство, депресия, обсесивно-компулсивно разстройство и др.) и в този смисъл психотерапията и прилагането на някои медикаменти като седативи и антидепресанти подобрява симптоматиката. Добре е пациентите на потърсят емоционалните си проблеми и тези в семейството и близките.

 

Последните години проучванията показаха важността на микробиома и при колон иритабиле. Приложението на пробиотици е абзолютно доказано подобрява състоянието на пациентите. Това обаче отнема време и пробиотиците трябва да се прилагат продължително.
 

Прилагат се и голям брой други симптоматични медикаменти - лоперамид при доминираща диария, спазмолитици (спазмалгон, бусколизин, папаверин, но-шпа) за болката, симетикон за подуването и др.