Синдромът на Райтер представлява по своята същност реактивен артрит в съчетание с уретрит, конюнктивит и кожно-лигавични промени, които се изявяват в рамките на 4 седмици след прекарана урогенитална или чревна инфекция.

 

Счита се, че 1-4 % от лицата прекарали една от по-горните инфекции могат да развият симптомите на синдрома, като най- често засегнатата възраст е 20-40 години. Мъжете боледуват по-често от жените, но при последните се затруднява поставянето на диагнозата поради безсимптомното носителство на подлежащата инфекция.


 

Според вида на отключващата инфекция се различават две форми на заболяването:

 

1.Чревна форма – при нея най-често се изолират микроорганизмите Shigella, Salmonella, Yersinia enterocolitica и Campilobacter jejuni. Около 1/3 от случаите със синдрома на Райтер се дължат на чревна инфекция, като при децата това е и най-често срещаната форма.

 

2.Генито-уринарна форма – причинител най-често е Chlamydia trachomatis. Носителството на хламидиалната инфекция в общата популация е около 3.5%, като след гонореята тя е втората по честота най-срещана причина за възникването на уретрит. Освен уретрит, при мъжете хламидията може да причини също простатит, цистит и епидидимит,а при жените - ендометрит, салпингит и др. На хламидиалната инфекция се приписват и голяма част от случаите на извънматочна бременност и стерилитет.

 

Днес се приема, че за развитието на болестта роля играят както външни – инфекциозни причинители, така и генетични фактори. В 60-80% от болните се установява носителството на HLA-B27 антигена. Има две хипотези за въвличането на този антиген в патогенезата на заболяването – едната го разглежда като структурно идентичен с определени антигенни детерминанти на микроорганизмите, а втората му приписва роля на рецептор за микробния антиген. И в двата случая това води до активиране на имунната система и изявата на автоимунна възпалителна реакция в ставата, окото, кожата и др.

 

Основните клинични прояви на заболяването, явяващи се обикновено 1-3 седмици след диария или уретрит/цервицит, са:

 

1.Артрит – започва остро. Най-често се засягат ставите на долните крайници – колена, глезени, стави, като при палпация се усещат оточни, подути и болезнени. Движенията в тях са ограничени, като сутрешната скованост е по-краткотрайна в сравнение с тази при ревматоиден артрит. Макар и по-рядко могат да се засегнат и други стави. Характерна за заболяването е ентезопатията – болка на местата на свързване на сухожилията – най-често се среща ахилитът и плантарния фасциит.

 

2.Уретрит – вторият по честота симптом. Болният може да има бистър секрет от уретрата, да има парене и болка при уриниране. Заедно с уретрита могат да се проявят симптоми и от други възпалителни процеси в пикочо-половата система.

 

3.Конюнктивит – обикновено се явява след или успоредно с уретрита. Често е двустранен и отшумява бързо, но има склонност към рецидивиране. В някои случаи може да се развие иридоциклит със зачервяване, болка в очите, светобоязън, сълзене,а понякога и с намалено зрение.

 

4.Кожно-лигавични промени – характерен за болестта е папуло-сквамозния обрив по дланите и ходилата. Често се откриват и повърхностни, неболезнени язвички по glans penis. Задебеляване на ноктите с жълтеникави петна, както и язви в устната кухина са също често срещани симптоми. 

 

NEWS_MORE_BOX

 

При децата може да се наблюдава също покачване на температурата, увеличение на лимфните възли и/или хепатоспленомегалия.

 

За доказване на болестта се вземат периферна кръв, синовиална течност от ставната кухина,както и се прилагат методи за изолиране на евентуалния инфекциозен причинител. Чрез рентгенография се визуализират и характерните ставни промени.

 

Ходът на заболяването все още не е напълно изяснен.То може да отзвучи след 4-5 месеца,а в някои случаи се повлиява след близо година. Характерни за болестта са честите рецидиви, причина за които се допускат повторните инфекции. Наличието на остатъчни прояви – артралгии и ентезопатии може сериозно да вложи качеството на живот. Затова своевременната диагностика и адекватно лечение са от жизненоважно значение за добрата прогноза.