Синдромът на пропускливите черва не е официално призната медицинска диагноза. Терминът се употребява най-вече от практикуващите алтернативна медицина специалисти. Според някои от разпространените теории, хронично нарушената чревна бариера и пропускливост са в патогенетичната основа на редица системни заболявания.

 

Чревната бариера е представена от чревните епителни клетки, плътните и специфични контакти между тях и слоевете слуз (мукус), поркриващи чревната лигавица. Под бариерна функция се разбира избирателната пропускливост на горните защитни компоненти спрямо различни молекули, токсини, микроорганизми. Чревната пропускливост се регулира както от организма, така и се повлиява от нормалнала чревна микрофлора.


 

В този ред на мисли, увреждането на чревната бариера и пропускливост може да се инициира както от страна на организма, така и от съществуващ дисбаланс между чревните микроорганизми. Тази бактериална дисхармония може да повиши пропускливостта на червата по различни механизми-намаляване на слузните слоеве, разхлабване на връзките между епителните клетки и др.

 

В тези случаи се създава предпоставка в кръвообръщението да постъпват повече токсини, чревни бактерии и хранителни вещества. Според някои учени по този начин биха могли да се отключат разнообразни патологични процеси като възпалителни заболявания на червата (IBD), цьолиакия, множествена склероза, ревматоиден артрит, диабет тип 1. Механизмът на отключване на тези заболявания е автоимунен. Смята се, че постъпилите в кръвообръщението субстанции активират автоимунни клетки и са сред факторите, даващи началото на споменатите системни заболявания.

 

Не само токсините и бактериите притежават потенциал да увредят огранизма, ако попадат системно в кръвообръщението. Според друга теория, синдромът на пропускливите черва води до повишена абсорбция на малки неразградени протеини от гастро-интестиналния тракт. За тези недоразградени малки белтъчни молекули се предполага, че имат отношение към развитието на аутизъм. Механизмът отново е автоимунен.

 

С намаляването на слузните слоеве и разстройването на чревната пропускливост се увеличава абсорбцията на повече хранителни вещества. Това има отношение към развитието на метаболитен синдром. Например, доказано е, че намаляването на количеството на чревната бактерия Akkermansia Muciniphila има отношение към редукцията на слузните слоеве и всмукването на повече хранителни вещества в червата. Това се отразява на метаболизма. Някои клинични проучвания показват, че съществува връзка между намаленото количество на бактерията и развитието на затлъстяване и диабет тип 1.

 

Следователно, от разгледаните примери може да се заключи, че ако дисбалансът в чревната микрофлора е фактор в генезата на заболявания, то нормализирането на чревната хармония би имало лечебна и профилактична роля по отношение на тези патологии. Според алтернативната медицина синдромът на пропускливите черва би могъл да се коригира чрез подходяща храна, подпомагаща чревната микрофлора, и правилен режим на хранене.

 

NEWS_MORE_BOX

 

От друга страна, голяма част от научната общност отхвърля съществуването на подобен синдром. Нарушаването на чревната бариера се разглежда по-скоро като спомагащ второстепенен фактор в генезата на някои заболявания, но не и като основна причина за тях. В много случаи, промяната в чревната пропускливост е следствие от основното заболяване, а не е първопричина за него. Освен това, липсват достатъчно представителни проучвания, доказващи недвусмислено основателността на теорията за синдрома на пропускливите черва.

 

Във всеки случай обаче, в теориите за този синдром има частица истина и това допринася за по-пълното осмисляне на ролята на червата за здравето на целия организъм.