Синдромът на празния нос е сравнително рядко срещащо се заболяване, което се изразява в засягане на носа и носните проходи. Състоянието е следствие на претърпени оперативни намеса, във връзка с различни заболявания в носната кухина. По-конкретно след резекция (отстраняване) на долна и средна носна мида.


Масивната или обемна хирургия на носа и околоносните кухини, която се характеризира с отстраняване на голяма част от носната лигавица е основна причина за появата на синдрома. Все още се практикува изрязването или изгарянето на долна носна конха, което води до премахване на значителна повърхност от носната лигавица. По този начин се губи нейната функция да овлажнява, пречиства и затопля вдишания въздух.


От друга страна в мястото на липсващата лигавица се образува съединителна тъкан, която не може да изпълнява функциите на носната лигавица, от които със съществено значение е мукоцилиарният клирънс. Първоначално пациентите се чувстват добре, но постепенно след интервенцията започват да се оплакват от запушен нос, образуване на твърди корички, кръвотечение и други.



Основните оплаквания на пациентите се състоят в запушване на носа, което е парадоксален ефект, тъй като липсва реална физическа обструкция. Паралелно с този симптом може да бъдат налице още сухота на носната и фарингеалната лигавица, болка в централната част на лицето, загуба или намаляване на обонянието, включително и поява на световъртеж.


Клиничната картина включва още усещане за широк носен дихателен път, поради който усещат въздушната струя директно по задна фарингеална стена и се оплакват от постоянна кашлица. Налице са още събиране на гъста слуз, често съпроводено с отделяне на неприятна миризма, промени в гласа, намален вкус и други.


Допълнителните сиптоми включват усещане, че вдишаният въздух е прекалено сух или прекалено студен, търде голямо количество, навлизащо в кухината, липса на слуз, възпаление и болка. Налице може да е задушаване, което води до нарушения в цикъла на съня.


Диагнозата се поставя лесно чрез предна риноскопия или носна ендоскопия, особено ако има премахване на долна/ средна носна конха или на двете заедно. Стандартното изследване включва и компютърно томография на околоносни кухини. Освен това се прилага и „тест с памук“, което ще рече, че на мястото на липсващата носна раковина се поставя памук и се отчита подобрението на носната проходимост.


NEWS_MORE_BOX


Лечението е основно симптоматично и включва лаваж с физиологичен разтвор, гелове и мехлеми за овлажняване на лигавицата, антибиотични локални капки и мехлеми. По време на сън се препоръчва да се спи с включени овлажнители за въздух в спалнята. При образуване на корички се включват локални антибиотици. По отношение на хирургичните методи се прилага реконструкция на мидата (конхата) с биосинтетичен или автоложен (собстен) хрущял. Субмукозната имплантация също се използва, но е с вариращ процент на ефективност.


За съжаление, каквото и лечение да се провежда ефектът е с несигурни резултати, тъй като липсата на носна лигавица е от съществено значение и няма как да бъдат възвърнати физиологичните ѝ функции. Не случайно, оперативните интервенции на носа и околоносните кухини се извършват чрез функционална ендоназална синус хирургия. Нейната цел е премахване на патологичната лигавица, а останалата видимо здрава да бъде запазена, за да продължи да изпълнява функциите си.


При наличие на туморни процеси радикалната хирургична намеса е наложителна и няма как да се избегне проявата на този синдром.