Синдромът на Мюнхаузен представлява вид психическо разстройство, при което непрекъснато се самоиндуцират или имитират физически симптоми в търсене на симпатия от околните. Лицата със синдрома на Мюнхаузен системно симулират оплаквания, провокират възникването на физикални белези, самонараняват се, фалшифицират изследвания. Зад тези деяния не се крие материална облага, а по-скоро цели ангажиране вниманието на близки, приятели, лекари.

 

 


Причината за синдрома все още остава неразгадана. Обикновено при тези лица присъстват и други психически нарушения, поводът за появата на които може да се крие в емоционални или физически травми в миналото. Отнася се към групата на мнимите разстройства и е описано за първи път в средата на миналия век от британеца Ричард Ашър, който го кръщава на Барон Мюнхаузен, украсявал богато личните си преживявания.

 

 

Симптомите на синдрома включват разнообразни и сериозни по тежест оплаквания, не рядко несъвместими едно с друго или лишени от логика съчетания, със склонност към прогресия във времето. Лицата търсят множество специалисти, провеждат различни изследвания, готови са да се подложат на всякакво консервативно, а и оперативно лечение.

 

 

Обикновено са много добре запознати с медицинската терминология, клиничните особености на някои заболявания. Измислят историята си, имитират клиничната картина – коремни болки, повръщане, обща слабост, припадъци, гърчове и др., самонараняват се, самоинфектират се, приемат токсични вещества. Фалшифицират изследвания – като например замърсяване на биологичен материал за изследване. Опорочават лечението си, за да задълбочат състоянието си или да предотвратят оздравителния процес. Тежестта на емоционалните потребности може да бъде толкова силна, че да се стигне дори до самоубийство.

 

 

Синдромът на Мюнхаузен се различава от хипохондрията, където лицето възприема неправилно нормални физиологични функции, убеден е в патологичнит им характер, страхува се от тях и иска да се излекува. При синдрома на Мюнхаузен пациентите искат да бъдат болни.

 

 

Диагностицирането на синдрома на Мюнхаузен може да бъде истинско предизвикателство. Основен тук е методът на изключването с помощта на физикалния преглед, образни и лабораторни изследвания, непоказващи морфологичен субстрат, който да обясни оплакванията. Не е изключено обаче да има такъв, поради споментата склонност към умишлени самонаранявания. От не по-малко значение е оценката на менталното състояние, отношението към заболяването, изследванията, възможностите за терапия.

 

 

Лечението на синдрома наМюнхаузен не е лесна задача. Обвинението, че пациентът самоиндуцира оплакванията си и че терапевтичната насока е към психическото му състояние, а не физичекото, води до разочарование от отношението и търсенето на лекарска помощ на друго място. Вид облекчение той получава с вниманието около изясняването на симптомите и провеждното за тях лечение, но не след дълго това се изчерпва.

 

 

Трудно се осъзнава необходимостта от помощта на психиатър. Насочването към такъв както при повечето психичеки разстройства следва да бъде внимателно и тактично. Когнитивно-поведенческата терапия е подходът на избор. Необходимостта от провеждането и се налага във връзка със склонността към подлагането на лечение – медикаментозно или хирургично, с неблагоприятни последици за здравето, както и наличният, макар и не винаги, суициден риск.