Хроничният прием на алкохол е предпоставка за увреда на редица органи в човещкото тяло, сред които е и мозъкът и периферните нерви. Най-известни последици в резултат на хроничната злоупотреба с алкохол, по отношение на нервната система, това са развитието на синдрома на Вернике-Корсаков, при който има нарушение на краткосрочната памет, както и алкохолната полиневропатия, която се проявява под формата на нарушена походка и стъпване на по-широка основа. Друго, макар и по-малко известно, състояние, за което злоупотребата с алкохол се смята за основен рисков фактор, е т.нар. синдром на Marchiafava-Bignami.

 

Синдромът на Marchiafava –Birgnami представлява сравнително рядко срещано заболяване, характеризиращо се с настъпване на демиелинизация (разрушваване на миелиновата обвивка, покриваща израстъците на нервните клетки) на характерно място в мозъка, известно като мазолесто тяло (corpus callosum), което служи за връзка между нервните клетки от двете полукълба на мозъка. 


 

Основният рисков фактор за развитието на заболяването е прекомерната и хронична злоупотреба с алкохол, както и свързанато с това малнутриция, т.е недохранване и недостиг на важни витамини за нервната система, в това число основно витамин В1, известен като тиамин. Друг механизъм, който се спряга с настъпването на това състояние, е нарушение в нивата на електролитите и нивата на глюкоза в кръвта.

 

Клинична картина

Заболяването най-често засяга хора, страдащи от тежък или хроничен алкохолизъм, най-често на средна възраст (над 40-годишна възраст).

 

Началото може да е остро, като често в тези случаи пациентите постъпват в болница в състояние на ступор или кома, или след настъпил епилептичен пристъп. При други, заболяването се изявява с подостро или хронично протичане, с настъпване на промени в поведението на лицето, паметови нарушения, нарушение на походката, на говора, невъзможно извършване на заучени, елементарни движения (идеационна апраксия) и т.н. 

 

Симптоми на синдрома на Marchiafava-Bignami:

  • Нарушено ниво на съзнание – болният може да е в ступор или кома, или да е след преживян епилептичен припадък;
  • Идеационна апраксия – нарушено извършване на определо движение, което не може да се обясни с моторен дефицит или нарушен сетивен усет. Апраксията в лявата ръка е особено показателна за наличие на увреда в мазолестото тяло;
  • Невъзможно задържане, запаметяване на нова информация – хронична фаза на синдорма на Вернике-Корсаков, както и наличие на делириум тременс повдигат съмнение за наличие на хронична злоупотреба с алкохол и насочват към изследване в насока на синдрома на Marchiafava-Bignami;
  • Нарушение на говора;
  • Нарушение на походката (атаксия);
  • Пареза на крайниците от едната страна на тялото (хемипареза);
  • Повишен тонус - спастицитет в крайниците.
  • Признаци на алкохолна полиневропатия – сетивни нарушения, загуба на рефлекси, походка на широка основа, нестабилност на тялото в покой.

Диагноза

Диагнозата изисква снемане на анамнеза, соматичен и неврологичен статус (може и невропсихологично изследване), пълна кръвна картина и измерване нивата на електролитите и глюкозата в кръвта, токсикологично изследване (по преценка), провеждане на електроенцефалографско изследване (в случаите на предшестващ припадък). В случаите, когато има съмнение за наличие на синдрома на Marchiafava-Bignami се провежда невроизобразяване на главен мозък (компютърна томография или ядрено-магнитно изследване), където се търсят характерните признаци за демиелинизация в corpus callosum (мазолестото тяло). 

 

Лечение

Към момента не същестувува специфична терапия на заболяването. Лечението се фокусира основно върху подобряване на хранителния режим и прилагане на витамини от група В, тъй като техният дефицит е честа последица от хроничната злоупотреба с алкохол. Най-често терапията се провежда с интравенозно вливане на тиамин (витамин В1), може и в комбинация с прием на витамин В12 и фолиева киселина. В случаите на остро развитие на заболяването, уместно е и прилагането на кортикостероидна терапия.


В дългосрочен план е уместно провеждането на рехабилитация и консултация, в случаите, когато е налице алкохолна зависимост.