Синдромът на Малори-Вайс е открит през 1929 г. от двамата лекари и по начало е наблюдаван у пациенти, злоупотребяващи с алкохол. По-късно е установено, че се среща при редица други състояния.

 

Синдромът се характеризира с кървене от горния гастро-интестинален тракт, дължащо се на руптуриране на мукозата на хранопровода, най-често в областта на гастро-езофагеалното съчленение и/или кардията. Малори-Вайс е причина за около 8 до 15% от всички случаи на кървене от горен гастро-интестинален тракт.


 

Причини

Основната причина за подобни руптури е протрахираното, екзацербирано повръщане и позиви за повръщане (антиперисталтика) у хронични алкохолици и булимици. Оказва се обаче, че не само хроничното повръщане може да причини синдрома, но и епизодичната поява на обратна перисталтика, т.е. еднократки повръщания. Други причини могат да бъдат свързани с гръдно-коремни травми, хиатална херния, хронично хълцане, вдигане на тежки предмети, хъркане, хронична кашлица, гастрит, езофагит, кардио-пулмонална ресусцитация. Може също да се наблюдава при онкоболни на химиотерапия.

 

Симптоми

Симптоматиката може да включва коремна или гръдна болка с различен интензитет, която може да ирадиира към гърба, до пълната ѝ липса; хематемеза (повръщане на кръв), като цветът на масата може да варира от по-ярък до цвят на кафе, в зависимост от локацията на кървенето и застояването на кръвта; мелена (тъмночерен, лъскав неоформен фецес с остра зловонна миризма), дисфагия , одинофагия ; в по-редки случаи при масивен кръвоизлив е възможно да се стигне до шок и загуба на съзнание. Особено сериозно е кървенето при пациенти с портална хипертензия и езофагеални варици.

 

Диагноза

Диагнозата се поставя чрез езофагогастроскопия, а емпирично трябва да мислим за Малори-Вайс при хематемеза след предхождащи безкръвни повръщания. Лабораторно се наблюдават промени в кръвната картина (хемоглобин, еритроцити) и креатинкиназа М. При пациенти, неподлежащи на гастроскопия поради различни причини, може да се прибегне до компютърна томография. За да се изключи кардиологична патология, е добре да се изследват тропонини и да се направи кардиография.

 

Лечение

Обикновено състоянието не е животозастрашаващо и не изисква намеса, а кървенето постепенно спира за около 10 дни. Въпреки това виталните показатели на пациента е препоръчително да се наблюдават през следващите 24 часа, както и да се следи за признаци на перфорация и перитонит. При масивни и/или продължителни кръвоизливи обаче се налага ендоскопска каутеризация или зашиване на улцерацията. Може да се приложи и компресионна хемостаза, чрез балонна тампонада, при която чрез ендоскоп-водач се въвежда катетър, в края на който има балон, раздуващ се в областта на разкъсването. Консервативно могат да се приемат инхибитори на протонната помпа, вазоконстриктори и фактори на съсирването и, разбира се, антиеметици. При масивна кръвозагуба може да се стигне до хемотрансфузия и ендоскопско инжектиране на епинефрин.