Какво представлява синдромът на Лоу?

Синдромът на Лоу (Lowe) е генетично заболяване, което се проявява чрез проблеми със зрението, включващи замъгляване на лещите на очите (катаракта), което присъства още от раждането; проблеми с бъбреците, които обикновено се развиват през първата година от живота; и мозъчни аномалии, свързани с интелектуални нарушения. Синдромът на Лоу се унаследява като Х-свързано генетично заболяване.


Какви са симптомите на синдрома на Лоу?


Момчетата със синдром на Лоу страдат от катаракта, засягаща всяко око, която се наблюдава още при раждането (и се открива с помощта на ултразвук с висока разделителна способност пренатално при подозрителни случаи). Само в изключително редки изключения катаракта изискват хирургическа намеса още в началото на живота, веднага щом здравето на пациента позволи използването на анестезия.


Приблизително при половината от случаите възниква високо очно налягане, което е индикатор за глаукома и може да увреди зрителния нерв и да доведе до слепота, ако състоянието не бъде контролирано.


Новородените със синдром на Лоу имат лош мускулен тонус (хипотония) при раждане и имат забавено двигателно развитие. Почти всички момчета със синдром на Лоу имат увреждания в интелектуалното развитие, които могат да варират от леки до тежки.


Припадъци се наблюдават при приблизително половината от момчетата на шестгодишна възраст, както и поведенчески проблеми при някои деца със синдрома. Малка част от засегнатите лица от мъжки пол развиват новообразувания на роговиците на едното или и двете очи, наречени келоиди през късното детство и юношеството. Тези новообразувания прогресират и могат да доведат до слепота.


Засягането на бъбреците при синдрома на Лоу, се нарича проксимална тубулна дисфункция от типа на Фанкони. Тази аномалия води до загуба на определени вещества (аминокиселини, бикарбонати и фосфати) чрез урината, които обикновено се филтрират преди екскрецията в урината или се реабсорбират от тялото. Филтративната функция на бъбреците (на гломерулите) обикновено започва да се нарушава при момчета със синдром на Лоу след 10-годишна възраст. Бъбречната недостатъчност прогресира бавно и води до намалена продължителност на живота от около 30-40 години.


Други признаци, които са често срещани при момчета със синдром на Лоу, включват - нисък ръст, зъбни кисти (кухини, които се образуват около корена на зъба) и ненормална дентогенеза (образуване на дентин на зъбите), кожни кисти и дефицит на витамин D, което могат да доведат до меки кости, скелетни промени (рахит), костни фрактури, сколиоза и дегенеративно заболяване на ставите.

 

При някои пациенти се съобщава за закъсняло кървене след операция. Това представлява важно съображение, което трябва да бъде взето предвид, преди извършване на операции, особено при операция на катаракта или глаукома, при които кървенето в окото може да има значителни последици.


Какви са причините за синдрома на Лоу?

Синдромът на Лоу е X-свързано генетично заболяване, причинено от мутация в гена OCRL, което води до намалена активност на ензима фосфатидилинозитол полифосфат 5-фосфатаза. Около една трета от засегнатите мъже развиват състоянието при възникване на нова мутация в гена (de novo) в зародишни клетки; в повечето от случаите разстройството се унаследява от майка, която се явява носител на заболяването.


Х-свързаните генетични нарушения са състояния, причинени от анормален (мутирал) ген в хромозомата Х и се срещат най-вече при мъжете. Жените, които имат ген на болестта, присъстващ в една от техните Х хромозоми, са носители на това разстройство.


Както при други Х-свързани нарушения, тъй като жените имат две Х хромозоми, едната е инактивирана и нейните гени не функционират. Въпреки че при много нарушения, свързани с Х хромозомата, при които жените-носители обикновено не изявяват характеристики на заболяването (защото активността на нормалния ген е достатъчна за предотвратяване на изявата на симптоми), това не е напълно валидно за синдрома на Лоу. При пациенти от женски пол, които са носители на мутацията за синдрома и са на възраст над 10 години, се изявяват характерни промени в лещите на очите. Някои носители на заболяването развиват катаракта в началото на 30-тата година от живота, която е възможно да изиска операция.


Мъжете, за разлика от жените, имат само една Х хромозома, която унаследяват от техните майки. Ако мъж унаследи Х хромозома, която съдържа мутирал ген, тогава той развива болестта.

 

Жените, които са носители на разстройство, свързано с хромозомата Х, имат 25% шанс при всяка бременност да родят дъщеря-носител на синдрома като тях; 25% шанс да родят дъщеря, която не е носител; 25% шанс да родят син, засегнат от болестта; и 25% шанс да родят незасегнат син. Всяка бременност е независима от последната и не влияе върху резултата от следващата бременност.


Библиография:
Tricot L, Yahiaoui Y, Teixeira L et al. End-stage renal failure in Lowe syndrome
Hichri H, Rendu J, Monnier N, et al. From Lowe syndrome to Dent Disease: correlations between mutations of the OCRL1 gene and clinical and biochemical phenotypes
Mehta ZB, Pietka G, Lowe M. The cellular and physiological functions of the Lowe syndrome protein OCRL1