Синдромът на кубиталния тунел представлява състояние на притискане или дразнене на улнарния нерв в мястото на преминаването му през кубиталния тунел, намиращ се от вътрешната страна на лакътя.

 

Улнарният нерв представлява един от трите главни нерва, осигуряващи инервация на ръката. Водейки началото си от шийния гръбначен мозък, той се спуска надолу по ръката и по този си път съществуват няколко места, където може да бъде притиснат, например под ключицата или в областта на китката – т.нар канал на Гийон. Най-честото място за компресия обаче се оказва от вътрешната страна на лакътя – състояние известно като „синдром на кубиталния тунел”.


 

Изтръпване и мравучкане в ръката и пръстите са чести симптоми при наличие на синдрома на кубиталния тунел. В някои случаи те могат да се повлияят от консервативно лечение, а в други случаи може да се препоръча оперативна интервенция.

 

Улнарният нерв осигурява сетивната инервация на малкия пръст и безименния пръст. Той е отговорен също и за движенията на голяма част от малките мускули в ръката, свързани с изплълнение на фините движения, както и на някои от по-големите мускули на предмишницата, спомагащи за здравия захват на ръката.

 

Каква е причината за поява на синдрома на кубиталния тунел?

В много случаи точната причина остава неясна. Улнарният нерв е особено уязвим в мястото на преминаване през кубиталния тунел поради тясното пространство, оскъдната мека тъкан и близостта му до кожата. Внезапното притискане на нерва е добре познато под формата на изтръпване и чувство за преминаване на „електрически ток”.

 

Някои от най-честите установими причини са:

  • Продължително стоене на лакътя в сгънато положение, например при поставяне на гипс или честото му поставяне в такова, например при сън – това може да стане причина за разтягане и дразнене на улнарния нерв и изтръпване на малкия и безименен пръст;
  • При някои хора улнарният нерв променя позицията си по време на сгъване и разгъване в лакътя, което може да стане причина за неговото раздразнение с течение на времето;
  • Продължително стоене в полуизпънато състояние на лакътя може да доведе до повишаване на напрежението в нерва;
  • Натрупване на течност в лакътя, което се наблюдава при възпалителни процеси, може да причини компресия на нерва;
  • Директен удар по вътрешната страна на лакътя предизвиква внезапна болка, чувство за „електрически импулс” и изтръпване в малкия и безименния пръст.

 

Рискови фактори за развитие на синдрома са:

  • Предходна фрактура или дислокация в лакътната става;
  • Артритни изменения в лакътя;
  • Подуване и оток в лакътната става;
  • Киста в близост до лакътната става;
  • Повтарящи се или пролонгирани движения, които включват огъване или флексия в лакътната става.

 

Какви са симптомите при наличие на синдрома на кубиталния тунел?

Много често оплакванията могат да включат появата на болка в областта на лакътя, но често те са локализирани в ръката:

  • Изтръпване или мравучкане в малкия и безименния пръст са чести симптоми. Те могат да се появяват и отшумяват. Често се провокират при свито положение на лакътя, например при шофиране или говорене по телефона;
  • Чувство за обездвижване в последните два пръста, когато ръката ви е сгъната в лакътя, както и трудно движение на пръстите настрани и навътре, трудна манипулация при фини движения на ръката;
  • Отслабване на захвата на ръката и по-трудна координация на пръстите, например при боравене с инструмент (това обикновено се наблюдава при тежка компресия на нерва);
  • Мускулна хипотрофия на ръката – тя е необратимо състояние и се дължи на тежко изразена или за дълго време компресия на нерва.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Как се поставя диагнозата и какво е лечението?

Диагнозата изисква внимателно неврологично и ортопедично обследване. Електромиографското изследване служи за установяване на наличието и нивото на увреда на нерва. Рентгенография на китката и лакътната става понякога са препоръчителни за отхвърляне на наличието на артритни изменения и други локални изменения, които може да са причина за състоянието.

 

Лечението е предимно консервативно и включва нестероидни противовъзпалителни средства и избягване на натоварването и сгъването в лакътната става. Оперативна декомпресия се налага в случаите, когато консервативното лечение не е дало резултат, както и когато е налице тежка компресия на нерва или изразена мускулна слабост.