Синдромът на Клод Бернар-Хорнер представлява увреда на симпатиковите нервни влакна, инервиращи окото и се характеризира с появата на птоза (спадане на горния клепач), миоза (свиване на зеницата на окото) и субетивен енофталм („хлътване”на очния булб), обикновено засягащи само едното око. Наблюдава се също и анхидроза (липса на изпотяване) в засегнатата страна – едната телесна половина, едната лицева половина или участък от лицето. Причините могат да са разнообразни – от липса на обективна причина до наличието на подлежащ процес или състояние, засягащи и симпатиковите влакна.

 

Познаването на анатомията на симпатиковите нервни влакна, инервиращи окото е от особено значение, тъй като увредата им е възможно да настъпи по цялата им дължина, което има отношение към търсенето и на съответната причина.


 

Симпатиковите влакна водят началото си от т.нар. хипоталамус (мозъчна структура), след което се спускат надолу към средния мозък и моста и достигат до определени неврони в гръбначния мозък на ниво С8-Тх2 – т.нар. цилиоспинален център. От Тх1 започват преганглионарни влакна, които минават в близост до подключичната артерия, брахиалния плексус и горния гръден отдел и превключват в горния цервикален ганглий на мястото, където общата сънна артерия се разделя на външна и вътрешна каротисна артерия (т.нар. бифуркация).

 

Симпатиковите влакна, имащи отношение към инервацията на окото продължават заедно с вътрешната сънна артерия, която навлиза в мозъка и преминават през кавернозния синус. Излизайки оттам се намират в близост до т.нар абдуциращ нерв (отвежда очния булб при поглед настрани) и заедно с първия клон на тригеминалния нерв (осигуряващ сетивна инервация в горната половина на лицето) преминава през горния орбитален отвор и навлизат в окото, където инервират мускула дилататор на зеницата и Мюлеровия мускул, който поддържа горния клепач високо.

 

Малко след мястото на бифуркацията се отделят и симпатикови влакна, осигуряващи инервация на кръвоносните съдове и потните жлези, които продъжават своя ход нагоре заедно с външната сънна артерия.

 

Практически всеки патологичен процес, развиващ се в някое от гореизброените места може да се изяви и с появата на Синдром на Хорнер. Някои от възможните причини за развитието на синдрома са:

  • Вродени малформации – малформация на Арнолд-Киари;
  • Базален менингит – част от клиниката на невросифилис и др;
  • Тумори на черепната база;
  • Мозъчно-съдов инцидент;
  • Демиелинизиращ процес;
  • Увреда на хипоталамуса или мозъчния ствол;
  • Вътремозъчен кръвоизлив;
  • Травма във врата, водеща до травматично разместване на шийните прешлени или дисекация на вертебралните артерии;
  • Хипофизарен тумор;
  • Сирингомиелия;
  • Тумор на Панкоаст-Тобиас – върхов белодробен тумор;
  • Родова травма – с увреда на долния брахиален плексус;
  • Допълнително шийно ребро;
  • Аневризма или дисекация на аортата;
  • Лезии в подключичната или общата сънна артерия – включително уплътняването на съдовата им стена при наличието на атероматозна плака и др.;
  • Централен венозен катетър или друга хирургична интервенция в областта на врата, рамото, горния гръден отдел, вкл. aнгиография, поставяне на коронарен байпас и др.;
  • Лимфаденопатии – болест на Ходжкин; левкемия, туберкулоза, медиастинален тумор; 
  • Възпалителен процес – зъбен абсцес; остър отит;
  • Невробластом;
  • Дисекация на вътрешната каротидна артерия – асоциирана с внезапна болка в лицето или врата от същата страна;
  • Каротиднокавернозна фистула;
  • Клъстърни или мигренозно главоболие;
  • Херпес зостер и др.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Описана и и наследствена форма на Синдром на Хорнер с автозомно-доминантно унаследяване. Възможна е и т.нар. идиопатична форма, при която не може да се открие подлежаща причина за развитието му.

 

Диагнозата изисква провеждането на редица изследвания, включително невроизобразяване на бели дробове, главен мозък и шия с цел откриване на подлежащата причина.

 

Лечението е насочено към овладяване на подлежащото заболяване, в случаите, в които се установява такова. Не съществува специфично лечение извън това за овладяването на проявите на синдрома.